Развитие на фармацията в Русия в първото десетилетие на осемнадесети век

От 1703г.

През 1703 г. започнало строителството на новата руска столица Санкт Петербург. В началото на 60-те години на осемнадесети век в града имало около 150 хиляди жители. Реформите обхващали всички аспекти на икономическия, политическия и културния живот, а наред с тях и медицинската и фармацевтичната наука и практика. Основните реформи в областта на медицината включвали откриването на болници и специализирани училища, осигуряващи обучението на руските лекари и фармацевти.

Специално място в този момент заемали мерките на Петър I, подпомагащи развитието на аптечния бизенс. Тези правила той е заимствал внимателно по време на престоя си в Англия, Германия, Холандия и Франция. Заповед на Петър I от 1700 година уреждала създаването на военни аптеки, които се ползвали единствено за целите на военните и военноморските болници.

През 1706 година Петър I основал в Москва болница "Военную Гошпиталь", към която функционирало и училище по хирургия. Наред с това отворила врати и първата болнична аптека на руската армия.
Първият царски указ на Петър I уреждал назначението на работа на Кристиан Ейхлер – първият руски фармацевт, който работил в продължение на 18 години. След него работата в аптеката била поета от Иван Маак, който бил на чело цели 45 години.