Развитие на "Рош" в периода между двете световни войни

От 1920г.

Хиляда деветстотин и двадесета година може да се смята за ключова в развитието на швейцарската компания "Рош". Тогава починал нейният основател Фриц Хофман-Ла Рош. Функциите на амбициозния предприемач като изпълнителен директор попаднали в ръцете на химика Емил С. Барел. По различни поводи по-късно Барел не пропускал добра възможност да спомене, че загубата на Фриц била огромна и, че той бил човек, който в продължение на години не се уморил да води компанията в правилната посока.

По същото време за главен мениджър на дъщерното дружество на "Рош" в САЩ, създадено още през 1905г., бил избран още един инициативен и вдъхновяващ мъж – американецът Елмър Холмс Бобст. Под негово ръководство компанията пуснала на пазара болкоуспокояващия препарат "Allonal". Медикаментът се превърнал в първия продукт, генерирал един милион долара от продажбата си.  

Този своеобразен успех обаче бил последван от голяма семейна трагедия, която неочаквано променила управленския курс на организацията: големият син на Фриц – Емануел, починал в автомобилна катастрофа. През 30-те години на 20-ти век вдовицата на Емануел се омъжила за Пол Сашер, който придобил 49% от акциите на компанията. Сашер, доведеният му син Лукас Хофман и доведеният му зет Якоб Оери се озовали, по щастливо стечение на обстоятелствата, в борда на директорите. До 80-те години на 20-ти век бизнес решенията на тази "великолепна тройка" щели да играят съществена роля в бъдещето развитие на бранда.

В годините преди Втората световна вода, стратегията на "Рош" сменила посоката и постепенно се ориентирала към синтетичното производство на лекарства, като най-привлекателни за целта се оказали витамините. През 1933г. Барел и екипът му синтезирали витамин C, а малко по-късно - витамините А и Е. Никак не е случайно, че през 1971-ва "Рош" заемала дял от 50% до 70% от световния пазар за производство на витамини, като тази тенденция не само се запазила, но след това продължила да расте.

С наближаването на войната обаче, американското дъщерно дружество започнало да придобива все по-голямо значение за бъдещето на организацията. През 1928-ма главният офис на "Рош" се преместил в американския град Натли, Ню Джърси. А когато заплахата от германската инвазия станала факт, управата на швейцарското фармацевтично предприятие направила всичко възможно да разшири дейността си в Страната на неограничените възможности. Интересите на Рош били допълнително насочени и към канадската холдингова компания "Сапак" ("Sapac"). Постепенно всички бизнес операции попаднали под юрисдикцията на "Сапак", мащабната продукция на която, както и сериозната научна дейност, скоро я направили независима компания.

През 40-те години на 20-ти век самият Емил Барел се преместил в Натли. Големите различия в характерите им, както и в бизнес възгледите им, попречили на Бобст и Барел да се разберат и да работят в екип, в резултат на което първият напуснал през 1944г. За президент на американския филиал Барел наел Лорънс Барни, който през следващите 20 години щял да свърже житейския си път с този на компанията.

Иначе казано, периодът между двете световни войни се отличил със сериозна динамика и промени както в структурно отношение, така и в управленския състав на "Рош".

Статията е част от историята на:

• История на Рош (F.Hoffmann—La Roche)