Разработване на комбинирания метод на Джон Бракстън Хикс за обръщане на плода в утробата при проблемно раждане

От 1860г.

Джон Бракстън Хикс е пионер в британската акушерска наука и има сериозен принос за развитието й. Ако трябва да включим и кореспонденцията му, по време на професионалния си път английският медик създава повече от 130 научни трудове, повечето от тях - публикувани в престижни здравни журнали. Никак не е случайно, че много от въпросните текстове се превръщат в основополагащи теории, които впоследствие модерната акушерска наука доразвива с помощта на новите поколения експерти в областта. Всъщност, за Хикс въобще не може да се каже, че е завършен автор; творбите му не се отличават с чар и със стил, но всички безспорно си заслужават четенето. Джон посяга към химикалката само когато има какво наистина важно да каже. В работите му никой детайл не се смята за толкова незначителен, че да се пропуска, а получава от медика нужното внимание. Без съмнение, Хикс никога не би се отказал от което и да е било проучване, стига да усеща, че то би направило добро на пациентите му.

Така, през юли 1860 година в престижния медицински вестник "Lancet" се появява статията му "Нов метод за обръщане при анормално раждане". Вътре Бракстън описва пет случая на "предлежаща плацента в илюстрации и тяхната особена адаптивност към това впечатляващо усложнение в родилния процес".

През февруари на следващата година в същото издание е поместен още един материал, в който се описва успешен метод за справяне и с други форми на родилни усложнения. Именно в тези две свои разработки Хикс за пръв път представя в официален формат своя иновативен подход за вътрешно и външно обръщане на плода в утробата на майката. Джон предпочита да проучи в детайли проблема и търпеливо изчаква няколко години преди да го изнесе за обсъждане пред представителите на Лондонската акушерска общност. Това става чак през ноември 1863-та. През следващата година научното му изследване се появява в редактиран формат от 72 страници със заглавие "Комбиниран метод за вътрешен и външен метод за обръщане на бебето". В по-ранен етап, манипулацията, включваща промяната на положението на плода, било то откъм захващане на крака, коленете, бедрото или главата на бебчето, се характеризира с въвеждането на цялата длан /понякога и на част от ръката/ на специалиста в матката на бременната. Важно е да кажем, че все пак обръщането откъм главата се практикува от експертите твърде рядко, тъй като през шийката на матката захващането и фиксирането й представляват сериозно предизвикателство дори и за най-обучените измежду тях. Освен всичко друго, осъществяването на интервенцията предполага изчакването на необходимото разширение на маточната шийка. Ценно време се губи и заради придружаващата болка и страданието на пациентката. В крайна сметка, родилките, при които се наблюдава предлежаща плацента, в разглеждания период нерядко загиват от кръвоизлив, още преди стартиране на самата интервенция по обръщането по плода.

Ако се върнем по-назад във времето обаче, още през 1801 година германският медик Виганд изтъква факта, че детето в утробата може да бъде приведено в раменна позиция дори само чрез външна манипулация. Лекарят открива, че ако окаже натиск върху противоположната част, в която се намира зародиша, така може да придвижи най-близкия край на плода до шийката на матката. По-късно, във Великобритания експертите Колинс от Дъблин и Робърт Лий установяват, че могат да "завъртят" плода, служейки си с пръстите на ръцете си. Лий добавя още, че, когато бебето е разположено напречно, коляното му лесно може да бъде захванато с дължината на пръстите през шийката на матката. Техниката им обаче остава със съмнителна резултатност и колегите им не й обръщат нужното внимание. Джон Бракстън Хикс обаче – да. Той решава да комбинира двата гореописани начина – външната и вътрешната манипулация, показвайки тяхната съвместима ефективност, особено в случаи на предлежаща плацента.

Едва ли ще ви учудим ако ви кажем, че методът на Хикс спасява много животи и снема от раменете на специалистите тежък товар. И макар че минава немалко време постижението му да бъде признато от медицинската гилдия, в по-късен етап то в действителност получава нужното внимание и респект.

По статията работи: Красимира Костадинова 

Статията е част от историята на:

• История на Джон Бракстън Хикс