Разработване на ваксина срещу чума

от 08 апр 2015г., обновено на 25 апр 2018г.

От 10.1.1897г.

През 20-те години на двадесети век човечеството успява да разработи ефективни ваксини срещу заболяванията дифтерия и тетанус. Въпреки това, имунологичните аспекти на чумата се оказват немалко предизвикателство за медиците.

През октомври 1896 година в Мумбай избухва епидемия от бубонна чума. Правителството се обръща към руско-еврейския бактериолог д-р Владимир Аaронович Хавкин за помощ. Той се заема разработването на ваксина срещу чума в импровизирана лаборатория, разположена в коридор на колежа „Grant Medical College”. Следна три месеца упорита работа (един от помощниците на медика преживява нервен срив, а други двама се отказват), формата на ваксината, годна за изпитвания е готова. На 10-ти януари 1897 д-р Хавкин я изпитва върху себе си. "Ваксината на Хавкин използва малка част от чумните бактерии, за да се предизвика имунна реакция и да се изгради имунитет."

След обявяването на тези резултати властите изпробват ваксината доброволци, излежаващи присъдата си затвора „Byculla”. Те биват заразени и оцеляват, само седем, част от контролната група загиват. "Подобно на други ранни ваксини, тази на Хавкин има неприятни странични ефекти и не осигурява пълна защита”. Успехите на Хавкин в борбата с инфекциозните заболявания са безспорни, въпреки че някои негови колеги някои настояват за връщането на старите методи, основани на спазването на определени санитарни мерки.

Въпреки че официалната власт в Русия е незаинтересована от изследванията на медика, руските му колеги д-р Вискович и д-р Заболотни посещават Хавкин в Бомбай. През 1898 антихолерната ваксина на Хавкин бива наричана в Руската империя "лимфа на Хавкин". Тя спасява живота на хиляди хора в цялата империя.

До началото на 20 век, броят на ваксинациите в Индия достигна до четири милиона, руско-еврейският медик е назначен за директор на „Лабораторията по чумата” в Мумбай (сега се наричан институт „Хавкин”). Медикът е първият, който разработил ваксина за хуманна профилактика, убивайки вирулентна култура чрез загряване при 60 ° C. Основното ограничение на ваксина му е липсата на ефективност срещу белодробната форма на чумата.

Статията е част от историята на: