Разработване на ротавирусна ваксина

От 1983г.

Много скоро след откриването на ротавируса учени от цял свят се заели да създадат ефективна ваксина срещу опасните, особено при децата, заболявания, които инфекциозният агент причинява. Не е случайно, че Световната здравна организация не щадяла средства, за да финансира подобни инициативи.

Някои специалисти отдавна поддържали теорията, че ако в първите месеци от живота им на бебетата се даде обезвредена форма на ротавируса (чрез прием през устата), то това ще изгради сериозен имунитет срещу този вид болести.

Така, първото проучване по темата се състояло в Кралската женска болница в Мелбърн (Австралия). В детското отделение на заведението били приети няколко бебета с тежка ротавирусна инфекция, причинена от редкия щам RV3. През първите три години от живота си мъниците били наблюдавани и преминали през серия от клинични и серологични тестове. Станало ясно, че заразените с ротавирус новородени не са предпазени от това да се разболеят повторно, но са защитени от тежките симптоми на диария или друга ротавирусна инфекция. Сходно изследване било проведено и в Мексико и генерирало същите резултати.

Адаптирането в клетъчни култури на човешката и животинска форма на ротавируса помогнала на учените да опознаят отблизо инфекциозния агент и на база тези познания да изградят подходящия "дизайн" на бъдещата ваксина. Станало ясно, че пет ротавирусни серотипа били основните "виновници" за най-тежките заболявания (от този вид) при децата в световен мащаб през последните 35 години.

В крайна сметка, първата ротавирусна ваксина била създадена през 1983г. от атенюиран животински (от говеда) щам на кръглия "злодей". Малко по-късно, през  1986г., отново от животински щам (от маймуни) била открита и втора ваксина. И двете версии (RIT, RRV) обаче не предоставяли съвсем ефективна защита срещу ротавирусните инфекции. За да се повишат нивата на протекция било нужно да се заложи на стратегия, комбинираща едновременно животински и човешки вирусен щам. Именно това направили учените през следващите няколко години.

През 1999г. на "бял свят" се появила популярната и днес Ротарикс жива атенюирана ваксина (която се приема през устата), а на следващата година – т. нар. Ротатея. И двата препарата се доказали като високоефективни в предпазването срещу заболяванията.

До края на 2008г. употребата на тези ваксини била лицензирана в повече от 100 страни, но само в 17 от тях тя се превърнала в редовно използвана с цел превенция.

Така или иначе, съществуването на подобен препарат дало успокоение на родителите от цял свят, а също и право на избор дали да ваксинират децата си срещу ротавирусните инфекции. 

Статията е част от историята на:

• История на ваксините