Ранни описания на детски инфекциозни заболявания, направени от известни древни медици

От -410г.

Може да ви се стори странно, но още много назад в миналото различни детски инфекциозни заболявания често са попадали във фокуса на медицинските специалисти.

Измежду най-ранните изследователи на въпросните състояния, засягащи най-малките и твърде често тогава – отнемащи живота им, значимо място заемат наблюденията на прочутия Хипократ. В първата книга от емблематичния му труд "Епидемии ", датирана между 410 г. и 400г. пр. Хр, медикът описал в подробности голяма епидемия от заушка сред малчуганите.  

Приблизително около първи век сл. Хр. Авъл Корнелий Целз също натрупал немалко разработки по темата. Целз имал възможността да наблюдава въздействието на характерен вид паразити и по-специално – на кръглите червеи, върху детския организъм и, едновременно с това, описал състояние, което вероятно трябва да се разглежда като дифтерия.

През четвърти век пък византийският експерт Орибасий от Пергам се постарал да даде и своя принос в изясняването на природата на няколко различни здравословни нарушения с инфекциозен характер, между които специфични обриви при новородените, възпаления на ушите, както и такива на мозъчната кора.

В доста по-късен етап, арабският експерт Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази (между 860г.-930г.) разграничил едрата от дребната шарка и изброил в своите трудове характерни усложнения, които могат да се наблюдават при споменатите инфекции. А през 11-ти век неговият "колега" Авицена дал своето експертно мнение за природата на тетануса, диарията, възпалението в гърлото и редица други състояния.

Накратко казано, знанията за инфекциозните болести сред хлапетата започнали да се трупат бавно и постепенно, а в периода от 15-ти век нататък информацията за тях щяла да бъде обогатена и допълнена.

Статията е част от историята на:

• История на инфекциозните заболявания при децата