Растителни заместители на аспирина в древния свят

Първите таблетки аспирин са произведени преди 116 години, но активното вещество в "лекарството на века" е съществувало в естествената си форма още преди хиляди години. Носителите на активната аспиринова съставка (салицилова киселина) са лечебните растения бяла върба (salix alba) и блатен тъжник (Spirea ulmaria). Те се радвали на голяма популярност сред немалко древни народи.

Бялата върба се е използвала като лекарство (от около 3000 г. пр.Хр. до 5000 г. пр.Хр.) от цивилизациите на шумерите и египтяните. Още около 3000 г. пр.н.е. древните египтяни използвали върбова кора и мирта, за да облекчат болката и симптомите на треска. Египетският народ е описал противовъзпалителните и болкоуспокояващите качества на древното лечебно растение в медицинския папирус "Еберс".

Римските и гръцките лекари около 30 г. пр.Хр. разчитали на лечебните свойства на бялата върба за облекчаване на някои възпалителни заболявания на своите пациенти. Хипократ през 400 г. пр.Хр. използва върбови листа, за да приготвя чай, който съдържа естествената активна съставка в аспирина. Древногръцкият медик давал лечебния чай на родилките, защото той облекчавал болките, съпътстващи раждането.

Статията е част от историята на:

• История на аспирина