Рог от еднорог - най-скъпото лекарство в Европа до 18-ти век

От 1501г. до 1751г.

В миналото нашите прадеди са вярвали в съществуването на какви ли не митични същества. Според предшествениците ни по Земята бродели най-разнообразни причудливи създания - от дребничките пакостливи елфи и гоблини до огромни чудовища като ламите и драконите. По време на Епохата на Ренесанса повечето суеверия започват да се превръщат в детски приказки и истории, разказвани за забавление.

В някои фантастични зверове обаче населението на Стария континент вярва до Епохата на Индустриалната революция. Едно от създанията, в чието съществуване хората били убедени до началото на 19-ти век, е еднорогът. Доказателство за това били роговете от животното, които можели да се намерят в по-реномираните аптеки.

Митът за подобно на кон животно, което има прав костен израстък на челото си, е донесен в Европа от Индия. Войниците на Александър Македонски разказват за създание, наподобяващо магаре, което има опашка на лъв и огромен рог на върха на муцуната си. Най вероятно елините са видели криещи се в азиатската джунгла суматрански носорози. Гръцките поети остават очаровани от легендата за мистичния звяр и украсяват разказите, придавайки по-романтична визия на новооткритото животно. Така в представите на хората през Средновековието еднорогът наподобява буен жребец със златна грива, копита на сърна и, разбира се, огромен бял рог на челото.

Още през Тъмните векове благородниците вярват, че от костния израстък на митичното създание може да се приготви антидот за всяка една отрова. Вярата в ефикасността на този лек е породена от непрекъснатия страх на аристократите от умишлено убийство чрез сипване на смъртоносни вещества в храната им. Освен това мъжките представители на знатното съсловие са изложени по време на война или лов на постоянна заплаха от ухапване на змия, нападение на заразено от бяс животно или ужилване на смъртоносно насекомо.

Някои от рецептите за церителна отвара от рог на еднорог са съвсем прости. Въпросният материал трябва да се настърже на прах и да се погълне от пострадалия с малко вода. Други еликсири изискват по-сложна подготовка за направата си. Едно от най-популярните лекарства срещу натравяне се приготвят от стрит на пудра рог от еднорог, слонова кост, натрошени перли и малка доза светена вода. Както се вижда, съставките за магическия цяр са достъпни само за най-богатите.

След Ренесанса екзотичният материал продължава да се продава в аптеките из цяла Европа. Много от кралете и кралиците на Стария континент притежават дори цели рога от митичното животно. Те твърдят, че магическият артефакт може да извлече всяка една отрова от храната или питието само с едно докосване. Тестът за разпознаване на истинността на костния израстък от фантастичен звяр е изключително прост. В кухината на рога се пуска паяк. Ако членестоногото се настани вътре и започне да тъче мрежа, рогът е фалшив. Ако паякът умре, артефактът се счита за оригинален.

За лов на митичното същество се използва млада девственица. Момичето трябва да притежава както физическа красота, така и да има „чисто излъчване“. Девойката застава на поляна в центъра на гората, а ловците се укриват в съседните храсти. Смята се, че еднорогът ще бъде подмамен от невинността на младата жена и ще легне да спи с глава в скута й. Щом фантастичният звяр задреме, чакащите в засада мъже го нападат и убиват. Хората вярвали, че улавянето на животното е безсмислено, тъй като то умира в плен за броени часове.

Чак през 19-ти век учените отричат напълно съществуването на еднорога. Те пишат, че митът за звяра се появява на базата на петте познати на човечеството животни, имащи един рог на челото. Тези създания са африканският носорог, индийският носорог, нарвалът, рибата меч и арабският козирог. Макар че последният представител на списъка има два рога, отвари от костните му израстъци се правят от жителите на Персия още от древността. Академиците смятат, че тези зверове са романтизирани от нашите прадеди и това довежда до мита за целебните умения на потайния еднорог.

След анализ на рогата, запазени до наши дни като „рога от еднорог“, се установява, че някои са зъби на слон, други - бивни от нарвал или вкаменелости на кости от отдавна измрели зверове. Всъщност много европейци не са вярвали в съществуването на фантастичните коне. Викингите още през 10-ти век се възползват от лековерието на жителите на християнския свят и продават на кралските фамилии зъби от нарвал, които разменят за теглото им в злато. От изгодната търговия се възползват също персите и арабите от Северна Африка.

В наши дни никой не вярва в съществуването на еднорози, освен може би децата. Въпреки това в Централна Европа и до днес се пазят няколко конски черепа с изкусно вградени в тях рога, за които и до днес се твърди, че са истински.

Редактор: Георги Динев