5 отвратителни отвари и лекове от Средновековието

От 700г. до 1600г.

Ако смятате, че много от лекарствата, използвани в медицината, са потенциално смъртоносни, само си представете какво са приемали хората през Средновековието, за да се лекуват – от стрити на прах тела до токсичен живак и крокодилско ако. Аналите на средновековната медицинска история са пълни с вещества, от които ще ви се пригади. Въпреки това хората са вярвали в тези универсални лекове и ги приемали по своя воля, щом им бъдат предписани от някой лекар.

Въпреки че днес бихме се изсмели на тези меко казано странни отвари и лекове, не трябва да забравяме, че много, ако не всички, лекарства от тази епоха съдържат и полезни билки и подправки, които съдържат есенциални фитонутриенти, витамини и минерали и със сигурност са подпомагали естествените способности на човешкото тяло да се излекува. Съвременната медицина вече не предписва стрити на прах трупове, но продължава да се възползва от органите на починали хора.

Мъртви тела

Употребата на човешки трупове като лекарство може да се проследи назад до античността. Египтяните например създават мумии, след което ги стриват и ги използват като лекарство. Римляните пият кръвта и ядат органите на току-що загинали гладиатори, защото вярват, че по този начин духът на убития ще се пренесе в тях. Средновековните лекари също предписват телесни части на мъртви хора като лек за различни заболявания. Известна медицинска теория от тази епоха е хомеопатията – идеята, че подобното лекува подобно. Изсушеният и стрит на прах череп се използва за лечението на главоболие, удар, епилепсия. В по-късни времена крал Чарлз II създава специален тоник от стрит на прах череп и алкохол, известен като „Кралски капки“.

Палачите обикновено обработват телата на екзекутираните престъпници и врагове на държавата, като стриват костите и черепа и претопяват мазнината. Хората през Средновековието мажат с човешка мас болните си стави или приготвят мехлеми за подагра и артрит. Към тези лекове обикновено се добавя и вид мъх – Usnea – който расте в гробищата. Въпреки че е малко вероятно консумирането на трупове да е помогнало на когото и да било, мъхът поне подсилва имунната система на пациента. Той се използва и до днес в природната медицина.

Екскременти

Друго средство за лечение, от което е твърде възможно да ви се пригади, е често използвано в Древността, Средновековието и дори в съвремието: животинско ако. При възпалено гърло, болни сливици и белодробни проблеми средновековните лекари предписват т. нар. „гръцко бяло“ – бялата коричка, която се образува върху кучешките екскременти. Този лек също така се прилага за разграждането на тумори. 

Екскременти от различни животни се препоръчват при много заболявания: мишото ако например се предписва при чревни паразити. През XII в. лекарите предписват биволски фекалии при ревматизъм или треска, докато овчите екскременти се смята, че лекуват жълтеница. В някои средновековни смеси присъстват крокодилско или слонско ако, но в лондонските аптеки винаги има кучешко (наречено Album graecum), конско и кравешко. В древен Египет например жените използват крокодилското ако, смесено с тесто, като контрацептив.

Въпреки че може да ви звучи странно и отблъскващо, сушеното ако от здрави животни притежава антибактериални и антибиотични способности.

Урина

Човечеството използва урината като лекарство от векове. На бойното поле тя е единственият антиспетик и войниците с готовност се изпишквали върху раната на другаря си, за да я пречистят. Тъй като урината е стерилна, в това има смисъл – тя е по-чиста, отколкото водата от най-близкия поток. Средновековните лекари препоръчват лечението на обриви, изгаряния и ухапвания от насекоми с прясна урина. През 1666 г. Джордж Томпсън, лондонски лекар, препоръчва лечението на чума с урина. Стара урина, смесена с пепел, се нанасяла по дупето на бебетата при обрив. Средновековните аптеки продават обработена и дестилирана урина. Дамите използват собствената си урина, като средство за разкрасяване на кожата. И преди да си кажете „ужас“, нека ви припомним, че уреата е основен компонент в съвременните кремове за лице. 

Както вече сме споменавали в други наши материали, един от най-често използваните методи за диагностика през Средновековието е урината. Лекарите внимателно проверявали цвета й спрямо специална таблица, след което я помирисвали и дори опитвали.

Слуз от охлюви

Силен лек при болно гърло през тази епоха е и сиропът от охлюви. За да го приготвят, хората ставали призори и тръгвали на лов из градините си, за да събират охлюви – необходим бил поне половин килограм. След това черупките се премахват и охлювите се поставят в торба с 250 грама захар. Под нея се поставя съд, в който да се събира капещата течност, докато постепенно захарта се топи. Сиропът по-късно може да се използва за различни болежки: вътрешно при язви, кашлица, възпалено гърло, външно – при изгаряния и рани. Дамите през средновековието събират секрета на охлювите, за да поддържат кожата си млада и еластична. Въпреки че звучи отвратително, тази слуз стимулира производството на колаген и еластин. Много съвременни козметични компании използват веществото в своите кремове.

Мухъл

Лекарите от много древни култури се сблъскват с инфектираните рани. В Египет и Гърция медиците използват плесенясал хляб и мед за лечението на подобни наранявания. Това знание се предава през вековете и достига до средновековните лекари, които също предписват плесенясал хляб на своите пациенти. Никой от тях не знае за съществуването на бактериите и инфекциите, които причиняват – те са открити в по-близки до нас времена. Средновековните полски лекари препоръчват налагането на инфектирани рани с плесенясал хляб, увит в паяжина – хлебният мухъл (penicillium glaucum) оказва своето антибиотично действие.

Редактор: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства