Розали Мортън и ролята й за развитието на медицината от 19-ти век

От 1872г.

Пионер в медицината и ревностен защитник на равенството между половете по отношение на достъпа им до здравни услуги, д-р Розали Мортън се ражда през ноември 1872 година в Линбърг, щата Вирджиния. Израснала в заможно семейство с немалко лекари мъже в рода, още в началото на кариерния си път д-р Мортън се изправя срещу сериозно противопоставяне отстрана на представителите на собственото си семейство, решавайки да преследва медицинска кариера. Вместо да се изявява в ролята на медик, от нея се очаква да се омъжи и да създаде собствено семейство.

Въпреки всички трудности, пред които се изправя в следването на мечтите си, през 1893 година девойката постъпва в женския медицински колеж в Пенсилвания, от който се дипломира четири години по-късно, с възможно най-високото отличие в класа си.

След краткия си стаж в болницата "Alumnae Hospital and Dispensary", Роазали напуска САЩ, за да практикува медицина в чужбина. В немалък период от време интелигентната жена се обучава при едни от бележитите специалисти в Берлин, Париж, Виена и Лондон. Също така лекарката си сътрудничи с екип на химичната лаборатория "British Laboratory" в Индия в разработването на адекватни лечения срещу бубонната чума. Когато се завръща на родна почива през 1902 година д-р Мортън стартира успешна гинекологична практика във Вашингтон, а след като сключва брак с Джордж Мортън /фамилията, на когото взима/ дамата премества професионалната си дейност в Ню Йорк. Там тя става преподавател в "New York Polyclinic Hospital", както и в гинекологичното отделение в "Post-Graduate Medical School". През 1916 година докторката се превръща в първата жена, преподаваща в катедрата по хирургия в колежа на лекарите и хирурзите в Колумбийския университет.

По време на Първата световна война Розали се отдава на доброволческа дейност, помагайки в лекуването и превързването на ранените войници в лазаретите. През 1916 година организацията Червен кръст я назначава като специален комисар, натоварвайки я със задачата да организира и контролира транспорта на болнични консумативи от Париж към военния фронт. След завръщането си в САЩ, лекарката използва генерирания опит в управлението на лазаретите, за да стартира инициативата "American Women’s Hospital" в Европа. След като се присъединява към Националната женска медицинска асоциация д-р Мортън е назначена за председател на военната служба "War Service Committee". Заради компетенциите си, Розали бива изпратена да подкрепя създаването на първата болница на "American Women’s Hospital" във Франция през 1918 година.

Когато Първата световна война приключва, докторката продължава образователната си дейност, както и с предоставянето на медицински услуги в "разкъсаните" от следвоенните действия европейски страни. Тя живее с твърдото убеждение, че здравето в глобален мащаб, дефинирано като спасение от болестите, трябва да е доминираща цел на световните лидери от следвоенния период. Самата дама полага много усилия, за да осъществи сбъдването на тази мисия, участвайки в различни международни инициативи и проекти. 

След изключително продуктивна кариера и спасяването на стотици животи по земното кълбо лекарката умира през 1968 година, на 96-годишна възраст. Тя остава в историята на медицината като отдаден професионалист с добре изразени хуманистични подбуди в действията си.

Над материала работи: Красимира Костадинова