Великата чума в Лондон

От 4.1665г.

Чумата в Лондон през 1665 година е последната голяма епидемия от бубонна чума, която се появила в Кралство Англия (част от днешна Великобритания). Тя се случила в периода от време, обхващащ многовековната втора пандемична вълна, характеризираща се с непрекъснати разраствания на заболеваемостта от бубонна чума, която започнала първоначално от Европа през 1347 г. (първата вълна на "черната смърт") и продължава до 1750 година.

Чумата в Лондон убива около 100 000 души, което е около 15% от населението. От 1664 до 1666 пандемията била в много по-малък мащаб, отколкото по-ранния й период, но тогава атакувал особено вирулентен щам на болестта. За това именно този период е известен в историята като "великата чума". Това е последната мащабна поява на бубонна чума в Англия по време на четиристотин годишния времеви диапазон на втората пандемична вълна на заболяването.

Чумата буквално предизвиквала хазартен начин на живот сред лондонското население, особено след драматичната поява на заразата през 1347, известна като периода на "черната смърт". Сметките за погребални услуги започнали да се публикуват редовно през 1603, през която 33,347 починали били отбелязани като жертви на заболяването. Между този период и 1665, само 4 години не е имало починали от чума. През 1563 година 1000 души били вписани като умиращи в Лондон всяка седмица, а през 1593 те се увеличили до 15,003. Броят през 1625 бил 41,313.

Статията е част от историята на: