Великата чума в Лондон

От 1665г. до 1666г.

Чумата в Лондон през 1665 година е последната голяма епидемия от бубонна чума, която се появява в Кралство Англия (част от днешна Великобритания). Тя се случила в период от време, обхващащ многовековната втора пандемична вълна, характеризираща се с непрекъснати разраствания на заболеваемостта, която започнала първоначално от Европа през 1347 г. (първата вълна на Черната смърт) и продължила до 1750 година.

Последната по мащабност епидемия от чума тръгва от бедните квартали

Чумата в Лондон убива около 100 000 души, което е около 15% от населението на английската столица и нейните предградия по това време. От 1664 до 1666 пандемията била в много по-малък мащаб, отколкото в средата на 14 век, но тогава лондончани били атакувани от особено вирулентен щам на болестта, причинена от бактерията Yersinia pestis. Затова именно този период е известен в историята като Великата чума. Това е последната мащабна поява на бубонна чума в Англия по време на четиристотин годишния времеви диапазон на втората пандемична вълна на заболяването. Болестта тръгва от лондонското предградие Сейнт Джайлс-ин-дъ-фийлдс (St. Giles-in-the-Fields) и обхваща покрайнините на града, където живеят бедните в претъпкани квартали. Крал Чарлз II и придворните му напускат столицата в началото на лятото и се връщат обратно чак през февруари 1666 г.

Чумата променила начина на живот на лондонското население, особено след драматичната поява на заразата през 1347 г., известна като периода на Черната смърт. През 17 век обаче се направили опити за водене на по-обективна статистика на смъртността, като били предприети и по-обмислени карантинни мерки.

Сметките за погребални услуги (църковните такси по енории, плащани за тъжните ритуали) започнали да се публикуват редовно през 1603-а. През тези години починали 33 347, отбелязани като жертви на заболяването. През 1563 година 1000 души били вписани като умиращи в Лондон всяка седмица, а през 1593 г. те се увеличили до 15 003. Броят през 1625 г. е 41 313.

Опити за въвеждане на карантина

Първоначално кметството и правителството определят много ниско възнаграждение за преброителите, поради което голяма част от тях, стари и неграмотни жени, дават не съвсем достоверни данни за смъртността. Ръководителите на енориите умишлено не отчитат всички починали от чума.

Причината за това е въвеждането на 40-дневна карантина в домовете, в които има заразен. Тази мярка води често до заболяването на всички членове на семейството, което живеело под един покрив. На вратата на изолираните къщи се поставя червен кръст и надпис: "Господи, смили се над нас", а властите следят мерките за изолация да се спазват. По изключение се допускало поставен под карантина да се предвижва в града, но само ако носи бяла пръчка, за да могат останалите му съграждани да избягват контакта с него.

Под карантина се поставят и корабите, пристигащи в устието на Темза, особено тези от страните в Европа, в които също върлувала чумата. Срокът за престоя им бил 40 дни.

На лорд-мера (кмета) станало ясно, че данните не са реални, след като общата смъртност надвишавала значително обичайната. Затова възнаграждението на лондончани, ангажирани с печалната статистика, било увеличено. Допълнително били предприети мерки проучването да обхване всички вероизповедания, включително неангликански църкви като квакерите, баптистите и евреите.

>>> Валдемар Хафкин сам изпитва ваксините си срещу холера и чума

Лондон през 17 век е много зле устроен град. Криви улици и презастроени и пренаселени квартали, външна канализация или липса на такава - всичко това допринася за разпространението на епидемията.
В последния месец на 1665 г. смъртността от бубонна чума изведнъж спада и до началото на 1666 г. са вписани много малко случаи. След разпространението на болестта от Лондон към останалата част на страната през 1667 г. и годините след нея не са регистрирани починали с изключение на няколко спорадични случаи до 1679 г. Смята се, че внезапното прекратяване на епидемията се дължи на Великия пожар в английската столица през 1666 г., но прави впечатление, че и в останалите градове чумата затихва без причина. Друга теория за спирането на заразата е карантината, но ефективно тя се налага едва след 1720 г. Повечето учени се обединяват около становището, че изчезването на бубонната чума в Англия е било спонтанно.

Статията е част от историята на:

• История на чумата