Роля на книгата "The English Physician" от 1652 година на Николас Кулпепър за развитието на билколечението

От 1652г.

Историята на билколечението е тясно свързана с тази на медицината още от праисторически времена, а тази тенденция е била осезаема до момента на изказването на бактериалната теорията за появата на заболяванията през 19 век. Съвременната медицина от 19-ти век до днес е базирана на доказателствата, събрани с помощта на научните методи.

Постепенно фармацевтично приготвените медикаменти, чието действие било доказано по научен път, успели до голяма степен да заменят билковите лечения в съвременната медицинска помощ. Въпреки това, много хора продължили да ползват различните форми на традиционната или алтернативната медицина. В тези системи "растителният" компонент често имал значителна роля.

Освен това, смело можем да твърдим, че историята на билколечението в немалка степен се припокрива с тази на храните, тъй като много от билките и подправките, ползвани в миналото, са се считали и за полезни сезонни храни, и за ценни лекарствени средства със силна антимикробна активност.

И така, един от най-влиятелните писатели, повлиял на историята на билколечението, е Николас Кулпепър (1616-1654). Кулпепер е популяризирал т.нар. астрологическо билколечение, което е нарекъл: "astrologo-physical discourse of the vulgar herbs" В неговата най-известна творба, "List of plants in The English Physitian" от 1652 година Кулпепер е описал множество билки и техните употреби, които били преплетени с положенията на звездите и планетите.

Кулпепер е бил пуритан и парламентарист в момент, когато повечето от работещите в "College of Surgeons" били англикански роялисти. Това отчасти обяснява отхвърлянето на Кулпепър от колегията, а това може да обясни огромната му популярност сред пуританите от Нова Англия. След първоначалната си публикация "The English Physitian" е имала над четиридесет преиздавания.

Илюстрациите на изданието от 1810 година са направени от Ебенийзър Сибли през 1810 година. Работата на Сибли, наред с тази на Вилхелм Мол в първото илюстровано издание от 1652 година, е поместена в книгите "Wilhelm Moll Rare Book", "Medical History Room" в библиотеката "Health Sciences Library".

Някои от най-впечатляващите описания на билките и тяхното действие, са  следните:

Rosmarinus Officinalis – розмарин

Подобно на други древни билкари преди него, Кулпепър считал, че розмаринът подобрява паметта: "Той помага слабата памет, давайки живот на сетивата". Връзката на лечебното растение с паметта постепенно го превърнала в символ на приятелството и брака. Булчинските венци се украсявали с розмарин, билката често се подарявала като част от сватбения подарък или за Нова година. Кулпепър също препоръчва розмарина против лошо храносмилане, метеоризъм, и жълтеница. Считало се, че пушенето на розмарин в специални лули подпомага упорита кашлица.

Achillea millefolium - бял равнец

В продължение на векове белият равнец е бил използван от военните хирурзи като средство за третирането на рани. Родът на билката "Achillea", получил името си от легендата, че с бял равнец Ахил е третирал себе си и раните на войниците, които е командвал. Древните наричали растението "herba militaria" - "билката на военните".

Освен препоръките за употребата на равнец за рани, Кулпепер е написал, че равнецът може да се ползва при зъбобол и като кръвоспиращо средство. Билката е препоръчвана и във вид на мехлем за кожата на скарпа също е предписано равнец като мехлем за кожата на главата при косопад.

Salvia officinalis - салвия

Латинският израз "Cur moriatur homo cui salvia crescit in horto?" (Защо трябва човекът да умре, след като в градината му расте салвия?) може да се нарече убедително обобщение на репутацията на салвията сред древните и средновековни билкари. Кулпепър свързвал лечебното действие на градинския чай с Юпитер, всемогъщия бог в римската митология, придавайки на билката голямо разнообразие от лечебни сили.

Салвията се е смятала за средство, насърчаващо зачеването и предотвратяващо появата на спонтанен аборт. Билката лекувала заболявания, засягащи гръдния кош. Тя се ползвала като кръвоспиращо средство, което е в състояние да спре дори сериозните вътрешни кръвоизливи. Кулпепър препоръчвал салвията да се ползва като диуретик, противоглистно и облекчаващо стомашните болки средство.

Lavandula vera - лавандула

Кулпепър вярвал, че: "Меркурий притежава билката, а тя пренася неговите ефекти по много категоричен начин". Но само две или три капки масло от лавандула могат да излекуват "вътрешни или външни болежки". Кулпепър препоръчвал лавандуловото масло да се ползва на капки в определени напитки или да се маже на слепоочията или ноздрите, срещу: "болки на главата и мозъка, които са предизвикани от простуда като апоплексия, спазми, гърчове, парализи, прималяване".

Foeniculum vulgare - фенел

Кулпепър препоръчвал консумацията копър и фенел за лесното раздробяване и премахване на камъни в бъбреците. Той препоръчвал употребата на ароматната билка като диуретик, антибактериално средство, като противоотрова срещу ухапване от отровни змии и гъби. Кулпепър смятал, че копъровият месен бульон помагал на хората бърза да свалят нежеланите килограми.

Calendula officinalis - невен

Кулпепър асоциирал невена с лъва - животно, легендарно със своята смелост. Благодарение на тази си асоциация той препоръчвал невена да се ползва при сърдечни заболявания. Компресите, направени със смес от изсушени цветове на невен, стрити на плах, терпентин, свинска мас се ползвали за укрепване на сърцето.

Papaver somniferum - опиумен мак

Кулпепър препоръчвал приема на опиумен мак като лек за менструални болки, зъбобол и подагра. Той е предписвал билката и като успокоително средство: маковите главички със семената се приготвят  на сироп, осигуряващ почивка и сън за болните и слабите.

Marrubium vulgare - пчелник

Използван дълго време от древните евреи, египтяни и римляните, пчелникът има дълга история като лечебно растение. За него Кулпепер пише, че: "добре е да има сироп, направен от пчелник, най вече в аптекарите, тъй като е много добър за упорита кашлица и, за да се избегне отделянето на храчки от белите дробове при хора, страдащи от задух".

От написаното до тук и сами можем да определим колко голям е бил приносът от писмената творба на Николас Кулпепър за развитието на билколечението.