Начало История на медицината Роля на работата на д-р Стоян Белинов в развитието на българската оториноларингология

Роля на работата на д-р Стоян Белинов в развитието на българската оториноларингология

От 1924г.

Роля на работата на д-р Стоян Белинов в развитието на българската оториноларингология  - изображение

Историята на българската медицина свидетелства, че работата на доктор Стоян Белинов е основопололагаща за оториноларингологията в страната ви. Медикът е поставил и началото на университетското преподаване на тази медицинска специалност, организирайки Българското оториноларингологично дружество през 1924 година. Той е негов председател до края на живота му и създава българска оториноларингологична школа с десетки свои ученици, съмишленици и последователи, като Св. Боикикев, Г. Янков, М. Ботушаров, В. Ковачев, А. Барухов, Хр. Здравков, Cт. Серяков, Д. Деянов, К. Марков, К. Куртев, П. Лавчиева, И. Арифов, М. Икономов А. Варо, М. Михайлов, Г. Мустакова, Б. Маринов и мн.др. Медикът създава разнообразно научно творчество със съществени приноси във вестибулогията, отогенните ендокраниални усложнения, диагностиката на глухотата, анатомията и физиологията на темпоралната кост и ларинкса, епидемиологията на склеромата, ендоскопията на дихателните пътища и хранопровода, корозивната болест на хранопровода, чуждите тела. Стоян Белинов е разработил и внедрил различни инструменти, методи, подходи, диагностични стратегии, ползва се с висок обществен авторитет - като израз на голямото му признание у нас и в чужбина е избирането му за председател на повече от 15 обществени и научни сдружения. Медикът е автор на една от най-дългите лекции с български и международни отличия за заслуги. Редактор и сътрудник е на 5 вестника и 26 списания, като 16 от списанията са чуждестранни. Получава многобройни покани от чужбина за четене на лекции - Цариград (1933), Москва (1933), Ленинград (1933), Лондон (1937), Монпелие (1938), Тулуза (1938), Лион (1933), Парма (1938), Букурещ (1939), Будапеща (1939), Виена (1940). Стоян Белино е почетен член на множество чуждестранни научни дружества, почти всички негови идеи, методи, практики и подходи получават широка популярност в чужбина, обект са на дискусии и полемики, влияят върху развитието на оториноларингологията у нас и в чужбина (Хр. Френгов, 2002).

Съществена роля в създаването и утвърждаването на българската оториноларингологична традиция през периода на институционалното обособяване има учреденото през 1924 г. от Стоян Белинов и председателствано от него до 1944 година българско оториноларингологическо дружество. Дейността на дружеството може да се определи като научна и организационна. Научната дейност се изразява в четене на съобщения и доклади върху собствени проучвания, четене на обзори върху значими проблеми от областта на оториноларингологията, на реферати, на актуални научни статии и трудове от българския и чуждестранния печат, участия със съобщения, доклади и демонстрации в международни научни конгреси у нас и в чужбина. Организационната дейност на дружество се изразява в провеждане на годишни отчетни събрания с избор на ново ръководство, участие в съвместнии здравнопросветни мероприятия с други научни дружества. В установяване на контакти с оторинодарннгодогически дружества в европейските страни и с видни техни представители, в създаване на връзки и комуникации с балканските оториноларингологически дружества и балканските оториноларинголози. В организирането на първи интербалканеки ОРЛ конгрес София (1931), в активното участие в подготовката и провеждането на II и III интербалкански ОРЛ конгреси, съответно в Букурещ (1933) и Атина (1938). В проектирането, учредяването, и утвърждаването па Съюза на балканските оториноларинголози. в организирането на научната и културната програма на участниците оториноларингологическата секция в рамките на II всеславянски лекарски конгрес през 1936 г. в София.

От казаното до тук и сами можем да оценим колко значителен може да бъде трудът на един-единствен български медик за развитието на оториноларингологичната специалност в страната ни. Освен този пример, историята на българската медицина е съхранила немалко информация за тези истински филантропи, отдали трудът си в полза на здравето и добруването на страната ни.

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов"

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиНаправления в медицинатаСнимкиМедицински изследванияПсихологияСпортЗдравни съветиСоциални грижиЛюбопитноФизиологияНовиниЛайфстайлГеографияОрганизацииАнкетиНормативни актовеПроизводители