Роля на радиогенетиката в биологичната наука

От 1925г.

През 20-те и 30-те години единствените източници на твърди лъчения са били рентгеновите тръби и радиевите препарати.

През 1925 година руските учени Г. Надсон и Г. Филипов направили забележителни проучвания.

Те облъчили колонии от плесени с рентгенови лъчи. В своите опити включили дори обикновената плесен, образуваща се върху стар хляб. Двамата изследователи успяли за пръв път да получат мутантна форма от плесен, която била с ярко изразени наследствени белези.

Плесента била бяла, а мутантът - ярко оранжев, не образувал полови органи и зиготи, а се размножавал само по вегетативен начин. Малко по-късно руските учени получили рентгенови мутанти и от други низши гъби - дрождите.

През 1927 година американският генетик Р. Стадлер успял да получи рентгенови мутанти в царевицата и ечемика. Именно от тази година нататък започнало и по-бързото развитие на радиогенетиката, смятана за един от най-важните клонове на генетиката.

Радиогенетиката е имала огромно значение за практическата дейност на човека. Чрез облъчване на организмите, честотата на възникване на мутациите е можела да бъде рязко повишена. Това от своя страна давало огромен материал за селекция.