Руски лекари от Военно-медицинската академия, повлияли на развитието на оториноларингологията до средата на 19 век

От 1833г.

Началният период от развитието на руската оториноларингология, по една или друга причина, е тясно свързан и с историята на Военно-медицинската академия, създадена през 1798 година.

Лечението на пациентите, страдащи от заболявания на ушите, носа и гърлото, както и  преподаването по отделните клонове от медицинската дисциплина (отология, ринолология, ларингологията) преди тя да бъде формирана като автономна специалност първоначално било истинско предизвикателство. Това било така, защото дисциплината първоначално била разделена между преподавателите, работещи в катедрата по хирургия и тази по болнична патология и терапия. Катедрата по хирургия от 1800 до 1833 била оглавявана от д-р И. Ф. Буш (1771-1843), който неслучайно бил считан от медицинските историци за един от основателите на руската отология. Преподавайки лекциите на своите студенти, д-р Буш винаги намирал начин да демонстрира пред бъдещите руски лекари полезни практически упражнения, за да могат те да получат задълбочени познания по отология и ринолология. Неговата основна тритомна книга "Ръководство за преподаване по хирургия", написана на руски от 1807 до 1823 година била преиздавана цели 5 пъти, а по нея в продължение на почти половин век са били обучени немалко руски хирурзи. Частта от този труд, посветена на хирургичното лечение на заболяванията на ушите и носа обхващала повече от 100 страници. Те били представени и  описани толкова старателно и подробно, че някои историци, интересуващи се от областта на оториноларингологията (например A. Пучковски през 1914 година и B. Преображенски през 1960 година) считали, че този раздел би могъл да се приеме за първото ръководство, касаещо оториноларингологическата специалност в Русия.

Темата за нехирургичните заболявания на носа и гърлото пък били описани подробно в трудовете на проф. К. Ф. Уден (1754-1823), оглавявал катедрата по патология и терапия във Военно-медицинската академия. След 1818 година медикът редовно публикувал информация за своите открития в престижното руско списание от "Академические чтения". Той предложил на вниманието на читателите и подробна класификация на заболяването ангина, която била високо оценена от един от водещите експерти в областта на патологията на лимфоидния  апарат на фаринкса - акад. Б. С. Преображенски (през 1960 година). В своята класификация д-р K. Уден оразличил видовете ангина (серозна, катарална, гнойни, злокачествена, полипозна, симптоматична).

След това професор Х. Саломон (1796-1852), наследил работата в катедрата по хирургия от професор И.Ф. Буш. Новоназначеният лекар посветил значително внимание на създаването на "Начални основи на оперативната хирургия" и повлиял на развитието на руската оториноларингология.

Развитието на клиничната оториноларингология в средата на 19 век било подпомогнато и от трудовете на великия руски хирург Н. И. Пирогов, който в периода от 1841 до 1856 година ръководил клиниката по хирургия към Военно-медицинската академия. Трябва да се отбележи, че Н.И.Пирогов не водил специални курсове на студентите по оториноларингология, но неговите интереси в тази дисциплина можели да се проследят  от страниците на неговите лекциите му. Най-емблематичните негови трудове, свързани с оториноларингологията, са следните: "За пластичната хирургия и ринопластиката", "Трахеотомията и ларинготомия", "За страданията, засягащи трахеята и ларинкса","Полипоидни израстъци в носната кухина".

Работата на Пирогов би могла да се разглежда като пионерна за руската оторинолингология. Лекарят е автор на редица произведения, касаещи третирането на  травматични увреждания на шията, гърлото, хранопровода и ларинкса. В творбите си, медикът е представял своето разбиране за методите в лечението на огнестрелните рани, засегнали околоносните синуси и основата на черепа. Тези трудове са достойни за внимание и сега.

За приобщаването на оториноларигологията към хирургичните специалности голямо значение имала и творбата на Н. И. Пирогов "Anatometopographica, Sectionibus percorpus humanum congelatum triplici directione дуктус illustrata", публикувана в през 1853 година.

Въпреки това, преподаването по някои теми, касаещи оториноларингологията във Военно-медицинската академия в този период, не можело да се похвали с добра систематичност. В същото време, ако може да се твърди, че обучението по ринология и анатомия на ухото и горните дихателни пътища (почти до края на 60-те години на XIX век) в лечебната институция било задоволително, то това по отология не се радвало на същото високо ниво.

По тази причина един от пациентите (на име лейтенант Тамара), който лежал в клиниката през 1866 година за лечение на ушно заболяване, написал оплакване до руския военен министър. Военнослужещият помолил да бъде преместен за лечение в Санкт Петербургската Максимилианова клиника за амбулаторно третиране на пациенти, тъй като в академията, той не можел да получи облекчение на заболяването си. Като причина за това, той посочил липсата на подходящи инструменти.

Почти по същото време военният министър Р. Р. Вреден (старши) получил бележка от своя син Р. Р. Вереден (младши), който бил известен хирург-травматолог. В тази бележка медикът констатирал липсата на обучение на руските преподаватели във Военно-медицинската академия и в областта на отологията, а тази липса водела до недостиг на специалисти в тази важна част от медицинските познания във военната служба. Освен това, сред руската войска, по една или друга причина, имало значителен брой пациенти, страдащи от ушни заболявания.

Това вероятно накарало Вереден да признае абсолютната необходимост от обучение на преподавателите както в Академията, така и за специалистите, практикуващи във военните болнични институции.