Руски лекари, работещи във Военно-медицинската академия, повлияли с труда си на развитието на оториноларингологията до средата на 19 век, 2 част

От 1866г.

към част 1 >>> тук

Развитието на клиничната оториноларингология в средата на 19 век било подпомогнато и от трудовете на великия руски хирург Н. И. Пирогов, който в периода от 1841 до 1856 година ръководил клиниката по хирургия към Военно-медицинската академия. Трябва да се отбележи, че Н.И.Пирогов не водил специални курсове на студентите по оториноларингология, но неговите интереси в тази дисциплина можели да се проследят  от страниците на неговите лекциите му. Най-емблематичните негови трудове, свързани с оториноларингологията, са следните: "За пластичната хирургия и ринопластиката", "Трахеотомията и ларинготомия", "За страданията, засягащи трахеята и ларинкса","Полипоидни израстъци в носната кухина".

Работата на Пирогов би могла да се разглежда като пионерна за руската оторинолингология. Лекарят е автор на редица произведения, касаещи третирането на  травматични увреждания на шията, гърлото, хранопровода и ларинкса. В творбите си, медикът е представял своето разбиране за методите в лечението на огнестрелните рани, засегнали околоносните синуси и основата на черепа. Тези трудове са достойни за внимание и сега.

За приобщаването на оториноларигологията към хирургичните специалности голямо значение имала и творбата на Н. И. Пирогов "Anatometopographica, Sectionibus percorpus humanum congelatum triplici directione дуктус illustrata", публикувана в през 1853 година.

Въпреки това, преподаването по някои теми, касаещи оториноларингологията във Военно-медицинската академия в този период, не можело да се похвали с добра систематичност. В същото време, ако може да се твърди, че обучението по ринология и анатомия на ухото и горните дихателни пътища (почти до края на 60-те години на XIX век) в лечебната институция било задоволително, то това по отология не се радвало на същото високо ниво.

По тази причина един от пациентите (на име лейтенант Тамара), който лежал в клиниката през 1866 година за лечение на ушно заболяване, написал оплакване до руския военен министър. Военнослужещият помолил да бъде преместен за лечение в Санкт Петербургската Максимилианова клиника за амбулаторно третиране на пациенти, тъй като в академията, той не можел да получи облекчение на заболяването си. Като причина за това, той посочил липсата на подходящи инструменти.

Почти по същото време военният министър Р. Р. Вреден (старши) получил бележка от своя син Р. Р. Вереден (младши), който бил известен хирург-травматолог. В тази бележка медикът констатирал липсата на обучение на руските преподаватели във Военно-медицинската академия и в областта на отологията, а тази липса водела до недостиг на специалисти в тази важна част от медицинските познания във военната служба. Освен това, сред руската войска, по една или друга причина, имало значителен брой пациенти, страдащи от ушни заболявания.

Това вероятно накарало Вереден да признае абсолютната необходимост от обучение на преподавателите както в Академията, така и за специалистите, практикуващи във военните болнични институции.