Салварзанът: антибиотикът от 1910 година, лекувал сифилис

От 1910г.

Историците на медицината обикновено се асоциират началото на съвременната "антибиотична ера" с имената на Пол Ерлих и Александър Флеминг. Имало няколко предпоставки, накарали доктор Ерлих да вярва, че създаването на своеобразен "магически куршум", който да бъде избирателно насочен само към болестотворните микроби, а не към цялостния организъм, е възможна. Тези предпоставки са развитието на микроскопските изследвания и появата на багрила за оцветяването на пробите. Анилинът, станал широко достъпен в началото на 20 век, бил именно сред тези багрила.

Благодарение на научните нововъведения Ерлих можел да оцвети някои специфични микроби, да ги наблюдава и изучава. Изследователят твърдял, че химичните съединения могат да бъдат изкуствено синтезирани по такъв начин, че да "бъдат в състояние да упражнят цялостното си въздействие върху паразита, увреждащ своя гостоприемник чрез жизнената си дейност".

Именно реализацията на тази идея го подтикнала да започне мащабна системна програма за скринингови изследвания над бактерии (както бихме се изразили днес) през далечната 1904 г. Основна цел на изследванията била да се създаде лекарство срещу сифилис, болест, която била ендемична и почти неизлечима в този времеви период. Това полово предавано заболяване, причинено от бледата спирохета „Treponema Pallidum” обикновено се третирало с неорганични живачни соли, но терапията имала тежки странични ефекти и ниска ефикасност.

И така, в своята лаборатория, Пол Ерлих, химикът Алфред Беартем и бактериологът Сахачиро Хата синтезирали стотици органични арсенови производни на силно токсичното лекарство „Atoxyl” (атоксил) и ги тествали върху зайци, инфектирани със сифилис. През 1909 г. те се натъкнали на любопитните свойства на шестото съединение, присъстващо в 600-ната серия от вещества, предназначени за изпитване. И така, съединение № 606 показало изключително обещаващи резултати по време на ограничените опити върху хора, участващи в експерименталното лечение на тази венерическа болест (то е проведено през 1910 от Ерлих и Хата).

Въпреки тягостните процедури по инжектирането на веществото и леките странични ефекти, новият антибиотичин медикамент бил пуснат на пазара от „Hoechst” под името „Salvarsan” (Салварзан).
Антибиотикът се радвал на огромен успех и заедно с по-разтворимия и по-малко токсичен „Neosalvarsan” (Неосалварзан), се радвал на статута на най-често предписвано лекарство, до момента, когато той бил заменен от пеницилина през 1940-те. Невероятен е фактът, че все още начинът на действие на този 100-годишен антибиотик, третиращ сифилис е неизвестен, а полемиката около неговата химична структура е преустановена едва през 2005 година.

Статията е част от историята на: