История на сифилиса

В наши дни сифилисът е добре позната болест, която не крие тайни за лекарите, а все по-малко и за изследователите и учените. Но това невинаги е било така. Всеизвестно е, че заболяването е полово предавана болест, причинена от бактерията Treponema Pallidum. Известни са още три вида на бактерията, които водят до появата на т. нар. човешки трепонемни заболявания - пинта, фрамбезия, беджел и ендемичен сифилис. За разлика от тези членове на бактериалното семейство, единственото трепонемно заболяване, което се предава по полов път, е сифилисът.

Още със самата си поява тази венерическа болест е стигматизирана, смятана за срамна и позорна. Всяка страна, чието население е било засегнато от заболяването, обвинява съседите си и дава название на болестта, включващо в себе си името на съответната държава. Италианци, британци и германци наричат сифилиса "френската болест", за французите той е "неаполитанската болест", за руснаците е "полската", а пък самите поляци говорят за "немската болест". Датчани, португалци и обитателите на Северна Африка смятат сифилиса за "испанска/кастилска болест", а турците използват за него термина "християнска болест".

Откъде произлиза названието "сифилис"

Терминът "сифилис" за първи път е употребен от поета и медицински специалист Джироламо Фракасторо. В произведението си Syphilis sive Morbus Gallicus (1530) - "Сифилис или френската болест" - веронецът описва герой на име Сифилус, пасящ стадата на цар Алцитус. Сифилус се разгневява на бог Аполон, че изсушава дърветата и изворите и той не може да намери с какво да нахрани и напои животните. Заклева се да не го почита като божество, а да се покланя само на своя господар. За наказание, че пастирът се позволява подобна дързост, Аполон проклина хората с опасна болест, която нарича на името на младия безумец. Заболяването поваля цялото население, в това число и цар Алцитус. Една нимфа съветва жителите да принесат жертви на сърдития бог, едната от които да е самият Сифилус.

Произход на заболяването

Съществуват множество теории за произхода на сифилиса. Първоначално венерическите заболявания са разглеждани като една болест векове наред. Разбирането, че гонореята, сифилисът и канкроидите (вид тумори) са различни заболявания се появява не по-рано от 19 в. Дълго време е битувало мнението, че проказата и сифилисът са едно и също нещо заради страшните лезии по кожата, които се наблюдават и при двете.

Подобно на много смъртоносни болести в човешката история, заболяването вероятно е прескочил видовата бариера от животни към хора преди много столетия. Причините за появата и бързото му разпространение дълго време и обстойно са дебатирани в Европа. Има няколко теории, но най-популярната, дългогодишна и притежаваща повече основания е тази, че сифилисът е внесен на Стария континент от моряците, връщащи се от първата трансатлантическа експедиция, водена от Христофор Колумб. Предполага се, че Хаити е най-вероятният източник. Както множеството идеи от селското стопанство, храни, хора и болести, така и сифилисът става част от обмена между Америка и Европа.

Другата основна теория е, че бактерията се е разпространила на Стария континент преди пътуването на Колумб и всъщност ранните случаи на заболяването често и погрешно са представяни като проказа.

Преди да бъде открито лечение срещу сифилиса, той опустошавал телата и умовете на болните. Последиците от него наистина ужасяват и хората, страдащи от болестта, са смятани за най-прокълнатите. Няколко седмици след заразяването се появяват безболезнени язви обикновено по гениталиите. Те може да не бъдат забелязани дори и скоро изчезват. Във втория стадий симптомите се увеличават - освен обрив, може да има оплаквания като умора, подути жлези и главоболие. Възможно е да възникнат пустули, от които излиза секрет с неприятна миризма. Неразположенията също изчезват в даден момент и човек се заблуждава, че е излекуван. В продължение на години заболяването е в латентно състояние, но навлизайки в третия си стадий, настъпва истинският ужас. Кожата, вътрешните органи и костите получават сериозни и трайни увреждания, започват да гният и буквално да се разпадат, болният изглежда с плоско лице и да остане без нос. Не са редки въздействията върху мозъка и нервната система.

Лечението на болестта през вековете

В миналото са липсвали познанията каква е причината за появата на сифилиса, а оттам и какво би било най-ефективно срещу нея. Лечението на заболяването от онези времена включва методи, които не дават или почти не дават резултат и са придружени от болка и много нежелани странични реакции. Тъй като заболяването е свързано с откриването на американския континент, първоначалните лечения съдържат в себе си растения от Новия свят. Едно такова популярно растение е дървото гуаяк (Guaiacum Officinale). То и други като него действат като очистително средство, предизвикват обилно потене, диария, уриниране, пречистват кръвта. Приготвя се отвара от споменатото дърво, която се приема ежедневно в продължение на 1 месец. Преди да се изпие, страдащият от болестта се увивал в одеяла, за да предизвика изпотяване.

Друг много популярен и дълго време прилаган метод е лечението с живак. През вековете борбата със сифилиса често е неравностойна, във "войната" влизат различни съединения и смеси, за да се стигне до съвременните лекарства като салварсан и пеницилин.

Исторически личности, диагностицирани или предполагаемо болни

Заразяването със сифилис се оказва, че не спазва никакви географски, социални или расови бариери и в историята са известни много случаи на засегнати велики личности. Изглежда писателите са едни от най-потърпевшите може би заради бохемския си живот. Алфонс Доде, Джеймс Босуел, Кийтс, Бодлер, Достоевски, Хайнрих Хайне и Оскар Уайлд са част от имената, свързани с болестта. Румънският поет Михай Еминеску също е страдал от заболяването, той умира в психиатрична клиника на 39 години. Философите Ницше и Шопенхауер се сблъскват със сифилиса.

Предположения за евентуално заразяване са изказвани за художниците Едуард Мане, Гоя и Винсънт ван Гог, както и за композиторите Бетовен, Шуберт и Шуман.

Кралските особи също не са пощадени от неумолимата болест. Такъв пример е Иван Грозни, който се заразява след смъртта на жена си. Дори някои изследователи отдават жестокостта му именно на заболяването. Други примери за "всеядността" на сифилиса са Хенри VIII и Джордж IV от Англия, Анри III и Шарл V от Франция, както и Максимилиан I от Свещената римска империя.

Сифилисът в миналото в много по-голяма степен е бил стигма, срам, унижение. Той се разглеждал като болест на физическото тяло, но и като наказание за морални недостатъци. Векове наред заболяването е мъчение, от което поколения пациенти търсят лек, който получават едва през 20 в.