Сауната и нейното място в историята на Финландия

От 1112г.

Сауната е един от най-популярните спа уреди в света. Днес тя се използва не само за подобряване на хигиената, но и за здравни цели, както и за релаксация. В миналото обаче парните бани са използвани основно като метод за духовно и телесно пречистване. Историята на съоръжението започва още с появата на развитите цивилизации.

Предполага се, че първите сауни са най-обикновени палатки от кожа или лен, в които се поставят нагорещени камъни и съд с вода. Този метод на къпане е познат на стотици народи по света - от маите в Централна Америка до номадските племена от азиатските степи. Антрополозите и историците смятат, че фините усвояват обичая от скитите - обитателите на северния бряг на Черно море и поречията на Днепър, Волга и Дон. В самото начало на Новата ера двете културни общности влизат в контакт, макар и рядко, тъй като част от ареалите им се застъпват.

Първоначалните сауни представляват кожени тенти, в чиито център има малко огнище. В пламъците се поставят камъни и когато въглените изтлеят, помещението се проветрява от дима, а върху скалните късове се изсипва вода, образуваща гъста пара. Подобен тип бани са характерни за някои номадски общности и до днес.

Процесът на усядане на финландците е „мъглив период“ в историята на скандинавската страна. Причината за това е, че северният народ се намира далеч от античните и средновековни центрове на европейската цивилизация. Археолозите обаче са открили, че постепенно временните жилища са заменени от перманентни дървени и каменни къщи по време на Тъмните векове. Най-вероятно парните бани придобиват вид на постройки по време на този процес на усядане.

Първите писмени сведения за финландска сауна са от 1112-ра година. В текста се споменава за землянка, която се използва единствено като баня. Приземната постройка е покрита с пръст и облицована с дърво, за да може топлината вътре да се задържа по-добре. Постепенно сауните започват да се строят на земното равнище, а дъските да мажат с катран, за да може да не загниват от влагата.

Класическата сауна се обособява през Късното Средновековие и е изработена от цели дънери. Вътрешността на постройката е облицована с дъски, а в средата има малка печка, която не е свързана с комин. В тавана на сауната винаги се оставя процеп за дима, който след проветряването служи и като отдушник. Самата печка служи за загряване на няколко гладки речни камъка, които след това се поливат с вода.

Сауните обикновено са част от имота на домакинството, а не обществени сгради. Вътре е позволено да влизат наведнъж единствено роднини от един и същи пол. Парната баня е предшествана от бързо измиване на тялото с леген или чрез изплакване в корито. След като помещението се нагорещи и изпълни с пара, къпещите се търкат кожата си със специално пригоден за целта сноп от брезови клонки.

Финландците вероятно заимстват традицията на ежеседмичното къпане от шведите и норвежците. Причина за това твърдение е, че „денят за баня“ е събота, също както при северногерманските народи. Самото седене в сауната не е съпътствано от каквито и да е ритуали, но има своята духовна функция. Жителите на Финландия смятат, че парните бани пречистват както тялото, така и ума. Затова този тип къпане е част от празненствата на повечето християнски и национални празници.

Днес сауните са поизгубили своята интимна нотка и дори във Финландия могат да се намерят множество обществени парни бани. Въпреки това този тип къпане остава изключително популярно в Скандинавската страна и има статут на национална традиция.

Редактор: Георги Динев