Сеишу Ханаока – създателят на анестезията

От 1760г. до 1804г.

Археолозите са откриват, че първите операции са извършвани още по време на Каменната ера. През вековете медицинските интервенции стават все по-специализирани и се използват не само за ампутация или за зашиване на отворена рана, а и за отстраняване на злокачествени образувания. Първите отстранявания на чужди тела от организма датират още от периода на Римската империя.

През Средновековието арабските медици специализират в оперативното премахване на тумори и чужди тела в организма. През 17-и век хирургическите интервенции за отстраняване на камъни в бъбреците и жлъчката се извършват в цяла Европа, а век по-късно медиците започват да се борят по подобен начин и с някои видове рак.

Един от основните проблеми, с който се сблъскват както лекарите, така и пациентите, е липсата на силни упойки. Оперирането без анестезия е не само невероятно болезнено, но и трудно за медика, тъй като подложеният на операция човек трепери от конвулсиите. Известната английска писателка Фани Бърни, живяла в края на 18-и и началото на 19-и век, описва своята операция за премахване на рак на гърдата от 1811-та година. Тя разказва как през цялото време усеща острието на хирурга, което сече през плътта й, поради което тя крещи по време на процедурата.

По ирония на съдбата на другия край на света 7 години по-рано един японски медик изобретява пълната упойка, именно за да облекчи болките на своите пациентки, страдащи от същата коварна болест. Новият медикамент обаче не стига до жителите на Западния свят, тъй като по това време Япония е затворена за чужденци.

Още през 1939-та година императорът на Страната на изгряващото слънце решава да изгони всички чужденци от островната държава. Монархът прави това, тъй като е изключително притеснен от зараждащото се в пристанищните градове християнство и появата на чужди традиции сред жителите крайморските региони. Единствените „варвари“, на които е разрешено да останат, са холандците. Те са пощадени от тежкия указ, тъй като не правят опити да покръстват местните и се занимават единствено с търговия.

Бизнесът на нидерландските търговци все пак е силно ограничен. Императорът забранява на чужденците да стъпват на територията на Япония, като им разрешава да акостират единствено на изкуствения остров Деджима. Именно там се случва единствения културен и икономически обмен между островната монархия и останалия свят. Холандците внасят не само предмети от бита и оръжие, но и техническа литература, учебници по изкуство и трактати по медицина.

Именно от лекарските писания на монасите Йезуити се учи хирурга Сеишу Ханаока. Той остава изключително впечатлен от обширните познания на европейците в областта на анатомията. Тази културна разлика идва от факта, че през 18-и век в Япония дисекциите са абсолютно забранени, докато в Стария и Новия свят те са академична практика. Медиците в Страната на изгряващото слънце са принудени да изучават човешкото тяло по остарели китайски схеми или от прерисувани скици на европейски лекари.

Въпреки трудните обстоятелства и некачествените учебници, Сеишу Ханаока усвоява тънкостите на хирургията и съчетава наученото с традиционната японска медицина. Разликата между двете догми е, че докато европейските медици предпочитат да отстранят болната тъкан, в Далечна Азия е прието вярването, че всичко може да се изцери чрез правилната смес от балансиращи билки и отвари.

Един от най-големите проблеми на Сеишу Ханаока е, че в чуждестранните писания не се споменава за какъвто и да е вид упойка. Това е така, тъй като до средата на 18-и век, когато хлороформът навлиза в медицинска употреба, единствените средства за облекчаване на болките са алкохолните напитки и опиума. В японската медицина обаче са познати множество билки, които могат временно да обезчувствят малък участък от тялото.

Сеишу Ханаока, който е посветил живота си в борбата с рака на гърдата, решава да използва двойствените си познания и започва да експериментира с дестилиране и смесване на най-различни болкоуспокояващи вещества. Крайната му цел е да създаде перорален медикамент, който да потиска болката в цялото тяло и да унася пациента в дълбок сън.

След близо 20 години на експерименти, извършвани върху домашни животни, японският медик решава, че анестезията му е готова за тест върху човек. Негов пръв доброволец е собствената му съпруга. Ефектът се оказва подходящ, но след като излиза от унес, жената на Ханаока осъзнава, че е изгубила зрението си. Въпреки това лекарят не се отказва и през 1804 година синтезира анестезия без дълготрайни странични ефекти. Основните съставки са бругманзия, самакитка и един вид ангелика.

Първата му пациентка е 60-годишна жена, страдаща от рак на гърдата в напреднал стадий. Операцията е успешна и напълно безболезнена за пациентката. За съжаление, медикаментът не се появява на световния пазар, тъй като Япония не търгува със своите открития. В резултат на това, хората в операционните страдат още 30 години, след което хирурзите започват да използват хлороформ като упойка.