Синдром К - измислената болест, която спасява стотици евреи в Рим

От 1943г. до 1945г.

По време на Втората световна война Италия е в съюз с Третия райх. След падането на фашисткия режим в южноевропейската страна през септември, 1943-та година, северните части на Апенинския полуостров попадат в ръцете на немските войски. Именно тогава започват и масовите чистки и гонения на евреи, антихитлеристи и други политически противници на режима.

На 16-ти октомври, 1943-та година нацистките отряди се активизират и започват да претърсват еврейските гета в италианската столица. Жертва на тази акция стават над 1200 души, като една 15 от тях доживяват края на войната. Германските окупатори обаче умишлено пропускат едно място, което разузнаването обявява за потенциално скривалище на бежанци - болницата Фатебенифрателе. Причината за това е, че част от пациентите там са заразени с новопоявилата се заразна болест Синдром К.

След края на конфликта се оказва, че заболяването не е реален здравословен проблем, а параван за прикриване на потърсили политическо убежище бегълци от нацисткия режим жители на Рим. Инициатор на спасителната акция става самият директор на болницата - Джовани Боромео.

Медикът се настройва срещу фашистката идеология още на младини. По време на Втората световна война той е вече изявен лекар, на когото на няколко пъти предлагат директорска позиция в по-реномирани болници. Той обаче отказва тези възможности, тъй като едно от условията за встъпване на поста е да стане член на фашистката партия.

Болница Фатебенифрателе се намира под лоното на Католическата църква и затова не изисква каквато и да е политическа принадлежност. Затова когато от заведението предлагат на Боромео директорски пост, той приема. Едно от първите му действия като управител на болницата е да назначи няколко лекаря, които са изгубили предната си работа заради етническата си принадлежност или политическите си убеждения.

Така Джовани Боромео се запознава с младия медик от еврейски произход Виторио Сасердоти, който участва активно в антифашистката съпротива. Двамата решават да се възползват от сравнителната автономия, с която болницата се ползва, и не само да приютяват политически бегълци, но и да излъчват радио сигнал, който да синхронизира работата на бунтовниците в града. Когато немските окупатори засичат нелегалната честота, Боромео изхвърля цялата апаратура във водите на река Тибър.

Заради този инцидент, както и заради географското разположение на Фатебенифрателе (на остров Изола Тиберина, в близост до еврейското гето), нацистките власти в Рим решават да изпратят отряд на СС, който да претърси болницата из основи. Целта на акцията е да се установи дали вътре не се извършват нелегални дейности или не се укриват бежанци.

На вратата на заведението отрядът е посрещнат от самия Джовани Боромео, който предупреждава войниците, че някои от пациентите вътре са болни от силно заразния Синдром К. Според сведения на персонала, излезли наяве години след края на Втората световна война, директорът на болницата импровизирал името и симптомите на мнимата болест, тъй като просто не се сетил за по-адекватен начин за прогонване на немския патрул.

Колкото и невероятно да звучи, войниците от СС, както и придружаващият ги лекар, решават да не безпокоят заразените пациенти, тъй като се страхуват от разпространение на новооткритата болест. Джовани Боромео се възползва от развоя на ситуацията и започва да приема все повече „заболели“ от близките гета, които всъщност са бегълци и бунтовници, търсещи укритие.

До края на войната Фатебенифрателе става убежище за стотици души. Смелият подвиг на италианския медик обаче остава непризнат от официалните власти в продължение на десетилетия. Едва в началото на 21-ви век действията на Джовани Боромео получават заслуженото внимание от родните медии, както и от израелското правителство. За съжаление по това време смелият бунтовник отдавна не е между живите и почестите са приети от неговия син - Пиетро - който се старае максимално да популяризира делото на баща си.

Редактор: Георги Динев