Случаи от историята, когато медицината си затваря очите пред смъртните наказания

От 1791г.

На всички е известно, че от историческа гледна точка поведението на лекарите и образа на лечебното изкуство, което представляват, са въплъщение на етичния принцип да не се нанасят вреди и благотворността. За по-голяма част от медицинската история тези два принципа определят етичните граници на клиничната практика.

В днешната ни статия ще ви разкажем за методите на показните екзекуции и всички пъти, когато човечеството напълно умишлено извършва тежки нарушения не само срещу медицинската, но и срещу общочовешката етика.

Ще започнем с тъмните времена, когато френската революция превръща публичните обезглавявания в своеобразно зловещо зрелище. Устройството, с което се реализира това срамно голямо количество екзекуции, е наречено гилотина. Уредът, сеещ смърт, има висока дървена рамка. От нея е провесено стоманено острие с механизъм, който го стоварва върху врата на осъдения на смърт. Очевидци на смразяващото кръвта зрелище, свидетелстват, че понякога отрязаните глави остават живи няколко секунди след отделянето от тялото и гледат, изразявайки недоумение, болка или негодувание.

Целта на въвеждането на гилотината в края на XVIII век във Франция е осигуряването на бърза и достатъчно безболезнена смърт за осъдените. Първоначално средството за бърза смърт е наречено „louison” на името на Антоан Луи, медикът, избран на чело комисия, получила нареждане да построи безболезнен уред за изпълняване на смъртните присъди. Парижките медии обаче не са съгласни с нарицателното и постепенно започват да го наричат Мадам Гилотен, точно след като друг участник в комисията (той е професор по анатомия и член на Националната асамблея) д-р Жозеф-Игнаций Гилотен изнася реч през 1791 г. В словото си заявява, че осъдените следва да се екзекутират по един същ начин, без да се има предвид социалното им положение.

Нека бъдем честни - гилотината трудно може да бъде сравнена с по-ранните варварски методи за налагане на смъртно наказание (като например изкормването, разчленяването, набиването на кол, разпъването на кръст, изгарянето на клада потапянато във врящо масло и одирането, докато хората са още живи). Един от, за съжаление, изпитаните методи за мъчение, родил се в Древна Гърция и широко практикуван в средновековна Европа, се нарича колелото на Екатерина. То е наименувано на името на мъченицата света Екатерина Александрийска. Жертвите са умъртвявани по следния начин – завързвани са на дървено изправено колело, което след това, се завърта, а при въртенето екзекуторите чупят един по един крайниците й с тояга. Като жест на милосърдие и облекчаване на страданието последните удари - откъдето произлиза фразата „coup de grace” (от фр. - „удар на милосърдието") - биват нанасяни в областта на главата и гърба. След това прикрепят здраво към спиците на уреда безжизнените ръце на мъртвите и изправят телата им за зловещо назидание или за храна на птиците по полета и пътища. До края на революцията във Франция се прилага още една ужасяваща разновидност на гореописаното мъчение. Думата „roue” - колело (първото значение на колелото е „счупен” и произлиза от „roue”).

Вероятно като най-плашещата от всички видове смърт в списъка ни се подрежда китайското „линчи” („смърт на хилядите посичания”). Това е зловеща екзекуция чрез отрязване на парчета от тялото на осъдения. Последното смъртно наказание чрез линчи, е изпълнено публично през 1094 г. в Бейдзин (Пекин). Така е отнет животът на серийния убиец Уан Уейцин, а след това обществото допуска още 2 екзекуции през 2005 г., преди да това наказание да се отмени малко по-късно през същата година.
Друг бавен, жесток и безмерно болезнен метод за отнемане на живота е предпочитан за убийствата  на Испанската инквизиция. Той се състои в разтягането до смърт на жертвата - понякога с ужасяващите 30 сантиметра. Осъденият се прикрепя  към решетка, а след това с макари и скрипец започват да разтеглят частите на тялото му. Когато ставите неминуемо се разчленят, а костите се счупят, екзекуторът може по свое усмотрение да изтръгне с нажежени до червено клещи зърната, езика, носа или гениталиите на жертвата. Други печално известни на историята методи включват употребата на гарота – това е механичен уред, при който около шията на осъдения се прикрепя тел, въже или метална лента и постепенно се стягат, причинявайки бавна и мъчителна асфикция.

През 1888 г.  стоматологът Харолд Браун, който работи при Томас Едисон, създателят на електрическата крушка - изобретява електрическия стол. Устройството е приложено в действие още следващата година в Ню Йорк. Уредът си печели прозвището „Старата искра" и, за щастие, днес е пенсиониран в повечето американски щати, тъй като не е рядкост осъдените да избухнат в пламъци при изпълнение на присъдата.

Към днешна дата човечеството все още не е премахнало смъртното наказание. Просто методите за убийствата са по „рафинирани” – предпочитан метод е т.нар. летална инжекция – макар че няколко от скорошните екзекуции със смъртоносна доза лекарства се проточват много дълго и са крайно болезнени, което води до протести и призиви за отмяната им. В Китай - страната, първенец по брой (на годишна база) реализирани смъртни присъди - осъдените просто са застрелвани с пистолет във врата, а на семействата им се изпраща сметката за куршума.

Само за 2007 г. Китай екзекутира 470 души. Това е само официална статистика – възможно е бройката да е далеч по-висока. Китай, Иран, Саудитска Арабия, Пакистан и САЩ изпълняват 88 процента от всички смъртни екзекуции, осъществени годишно по света, а хуманността, етиката и принципите на медицината мълчат.

По статията работи: Виктория Милова