Случаят на Джоузеф Мерик, наричан Момчето-слон и особеностите на синдрома на Протей, част 1

От 5.1862г.

Джоузеф Мерик е роден на 5 август 1862 г. в Лестър, Англия. Когато е на около пет години, детето  започва да проявява признаци на необичайно заболяване, вследствие на което по костите и кожата му, се появяват големи израстъци. Докато достигне зряла възраст, обиколката на главата на Мерик е приблизително 90 см, а образуванията, обезобразяващи лицето и челюстта му, го правят почти неспособен да комуникира.

На 21-годишна възраст Мерик бяга от изпавителния дом, в който е принуден да живее поради неговото увреждане. Младият мъж решава да участва в една от изложбите на човешки странности, присъединявайки се към редиците на други известни фрийкшоу звезди (нарицателното произлиза от английското "freakshow", което буквално се превежда като "Шоуто на откачалите", е подобно на цирков спектакъл, изпълняван от хора със странни увреждания - бел. ред.). Джоузеф става известен като "Момчето слон". Когато общественият интерес към фрийкшоу програмите спада в Англия, той е принуден да прекара остатъка от дните си, живеейки в болница в Лондон. Мерик умира през април 1890 г. поради усложнения от неговото състояние. Той си отива от този свят само на 27 години.

Предполага се, че Джоузеф страда от изключително рядко вродено състояние, наречено синдром на Протей (известно също и като синдром на Видеман). Мерик е носител на едно от най-странните медицински състояния, за които историята е съхранила данни. Макар да е принуден да изживее много голяма част от краткия си живот като бездушен предмет, отвъд медицинското му състояние ежедневието на Джоузеф Мерик е изпълнено с трагедия.

В текста по-долу ще ви разкажем за някои от най-печалните факти за живота и състоянието на Джоузеф Мерик, за които тогавашната медицина и социалната система, не са можели да внесат облекчение.

Джоузеф е роден като напълно здраво дете

Джоузеф Кери Мерик е роден в семейството на Джоузеф и Мери Джейн Мерик на 5 август 1862 г. в Лестър, Англия. През първите пет години от живота си Джоузеф е щастливо и здраво момченце. За добро или лошо, той е напълно ненаясно с ужасяващото състояние, което ще се прояви след 5-тата му година.

Точно на тази възраст по тялото му започват да се появяват първите области от обезцветена, груба кожа, за които родителите му, всъщност смятат, че са резултат от уплахата на Мери Джейн, стресната от слон по време на бременността си. Мерик успява да има сравнително нормално детство и да посещава училище, въпреки че състоянието му се влошава значително, когато пораства.

За Джозеф и Мери Джейн Мерик създаването на семейство се оказва докоснато от зла участ. Джоузеф Кери е първото от трите деца в семейството, които загиват в млада възраст. Неговият брат Уилям Артър е роден през януари 1866 г. и умира от скарлатина през декември 1870 г. (само на четири години). Сестра му Марион Елиза е родена през септември 1867 г. Тя също страда от физически увреждания - макар и по-малко тежки от тези на Джоузеф - тя загива от полиомиелитни усложнения през 1891 г.

Когато е само на 11 години, майка му също си отива от този свят

През 1873 г. майката на Джоузеф умира от бронхиална пневмония. Той е само на 11 години, а състоянието му започва да се влошава. Джоузеф има специална връзка с майка си, която се грижи за него и го храни. По-късно Мерик ще опише смъртта на майка си като "най-голямата тъга в живота ми".

Баща му се жени отново само една година по-късно, но смъртта на майката на Мерик бележи края на единствената обич, която момчето получава някога. След смъртта на Мери Джейн, жизненият път става значително по-труден за младия Джоузеф. Баща му отново се жени и Джоузеф напуска училище на 13 години, за да си намери работа, прекарвайки времето си като продавач от врата на врата с торбичка, покриваща лицето му, докато образуванията по ръцете му не му отнемат възможността да се препитава. На 17 г. Джоузеф е изгонен от дома си от своя баща, който системно го бие, защото не може да печели пари.

Попаднал на улицата, тийнейджърът е безпомощен, бездомен и гладуващ. Неговият чичо го приютява за кратко, но не може да се грижи за него в това му състояние. Така той скоро е принуден да отпрати своя боледуващ племенник, за да се оправя сам.

На 17-години, бездомен и с рядко заболяване, Джоузеф Мерик няма друг избор, освен да търси убежище в изправителен дом "Leicester Union Workhouse". Този тип институции по онова време най-често са от затворен тип (с режим, подобен на затворническия), а за контингентът им се счита, че е неспособен да изпълнява нормални трудови задължения. По тази причина, възпитаниците на изправителния дом са подлагани на изтощителна физическа работа. Мерик е изключително нещастен в "Union Workhouse" и презира времето си там. След няколко години състоянието му се влошава и го прави неспособен да изпълнява задачите, които му се дават, така че той си тръгва през 1884 г.

След като напуска "Leicester Union Workhouse" през 1884 г., Мерик решава да се възползва от обезобразеното си лице и тяло, като се присъединява към "Шоуто на човешките странности". Като част от трупата, той става известен като "Човекът слон – Получовек-Полуслон". Той бива показван в Лестър, Нотингам и Лондон за немалкото ценители на човешкото нещастие, безперспективност и безизходица.

През времето си в столицата, той е показван на улицата (от другата страна на болницата в Лондон), където лекарите и хирурзите се чудят каква е причината за неговото състояние - дори и за обучени професионалисти, той е просто странен и необичаен спектакъл за сетивата.

Въпреки че трудът му бива заплащан, а с него се отнасят сравнително добре, професионалният живот на Джоузеф Мерик ще се окаже кратък. До средата на 1880-та "Шоуто на човешките странности" изпада в немилост пред английската общественост, така мениджърът на Мерик го води в Белгия с надеждата да привлече по-широка аудитория. Но директорът на Мерик го изключва от турнето, пребива го, краде спестяванията му, преди да го изостави на чужда земя. Безпаричен и безнадежден, Мерик трябва да се върне в Англия сам.

Научете какво се случва с Джоузеф Мерик във втора част от статията ни.

По статията работи: Виктория Милова