Начало История на медицината Случаят на Джоузеф Мерик, наричан Момчето-слон и особеностите на синдрома на Протей, част 2

Случаят на Джоузеф Мерик, наричан Момчето-слон и особеностите на синдрома на Протей, част 2

От 05.08.1862г.

Случаят на Джоузеф Мерик, наричан Момчето-слон и особеностите на синдрома на Протей, част 2 - изображение

В първата част от историята ни, посветена на Джоузеф Мерик, страдащ от състояние, наречено синдром на Протей, ви разказахме за злощастния живот на дете, което се ражда напълно здраво, но по-късно - със състоянието му се случва нещо необичайно. По кожата му се появяват странни израстъци, а ненормалните костни образувания не спират да растат през целия му живот. Съдбата е жестока с момчето – той губи своите брат и сестра, а когато е на 11 години – майка му става жертва на бронхопневмония. Джоузеф е изпратен да работи, но състоянието му се влошава. Момчето е изгонено от дома си, принудено е да остане за 6 години в изправителен дом, където трябва да работи тежка физическа работа. Той бяга от институцията и започва работа в популярното "Шоу на човешките странности". По време на турне в Белгия, младежът е пребит и ограбен от директора на шоуто, който го оставя без пари и на произвола на съдбата.


Когато Мерик (неизвестно как) се завръща в Англия, бива нападнат от любопитни тълпи при пристигането си. Разпръсквайки хората, полицаите се приближават до Мерик, който е ужасен и объркан. Изказва се неразбираемо, тъй като състоянието му прави почти невъзможна комуникацията с него.



В палтото му полицаите намират картичка, принадлежаща на Фредерик Трейвс - хирург, който се среща с Мерик през предишния му престой в Лондон. Така служителите на реда, без да са наясно какво друго могат да направят за злочестия странник, се свързват с медика. Доктор Тревс настанява Мерик в своята болница в района на Уайтчапъл (в Лондон), оставяйки му няколко стаи, за да живее сравнително нормално. Мъжът прекарва там през останалата част от живота си, като по този начин Джоузеф изгражда силно приятелство с д-р Трейвс, породено от човещина, уважение и ангажираност със съдбата на онепраданите.

Джоузеф Мерик е открит мъртъв на 11 април 1890 г. - на 27-годишна възраст в дома си в болницата в Лондон. По правило Мерик, трябва да заспива в изправено положение, тъй като главата му, достигнала обиколка от 3 фута, се подпира на коленете му, така че теглото й да не го задуши по време на сън и докато си почива. Но във фаталната за него пролетна вечер, младият мъж вероятно просто е поискал да поспи "като всички останали", процес, който прекъсва гръбначния му мозък, убивайки страдалеца мигновено.



Като се има предвид, че патологичните образувания на Джоузеф Мерик са причинени от подуване и нарастване на костната маса, развиваща се на неочаквани места, за Джоузеф е изключително трудно да прави дори и най-основните движения (заради тежките и деформирани кости на крайниците си). Когато е дете, той пада и претърпява тежко нараняване на бедрото, което го прави куц през останалата част от живота му. Невъзможността на Мерик да извършва основни телесни движения - също е нещо, което би могло да доведе до смъртта му, тъй като тежестта на главата му накрая чупи първия му гръбначен прешлен.



Джоузеф Мерик е считан за доста интелигентен младеж. Той е запален по писането. Нещо повече, англичанинът дори описва своя автобиографична брошура, която разпространява на публиката по време на "Представленията на човешките странности". Той също така написва много писма, с които благодари на зрителите, демонстрирали добро и човешко отношение към него. Мерик често подписвал писмата си и със стихотворение, озаглавено "Фалшивото величие" на Исак Уотс:

   "Действително, видът ми странен е,
    но винейки мен - вините Бог;
    А мога ли да се създам наново -
    не бих пилял доволство ваше.
    Ако можех да пребродя и единия, и другия ни полюс,
    щях да мога да загребвам океана с шепа
    Тогава щях да бъда мерен по душата;
    По ума - стандартът на човека."
   
В оригинал стихът изглежда така:

"Tis true my form is something odd,
    But blaming me is blaming God;
    Could I create myself anew
    I would not fail in pleasing you.
    If I could reach from pole to pole
    Or grasp the ocean with a span,
    I would be measured by the soul;
    The mind's the standard of the man."

Филмираната версия на "The Elephant Man", написана от Бърнард Померанс, се появява през 1977 г. Тя разказва за злочестия живот на главния герой – мъж с лицева деформация, отразяваща жизнения път на Джоузеф Мерик. Основната разлика между персонажа и реалния човек е името. Актьорът разказва историята на момче, на име Джон. Откъде идва несъответствието? Доктор Фредерик Трейвс - видният лондонски лекар, който първи подава ръка на Мерик, записва името му като Джон в мемоарите си. Дали това е случайност, или медикът не е пожелал да разкрие самоличността на момчето от уважение към него и лекарската тайна, е въпрос без отговор.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник и снимки:

1. www.ranker.com/list/facts-about-joseph-merrick-the-elephant-man/harrison-tenpas

2. http://www.bbc.com/news

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА