Средновековни хирургични техники, прилагани от Анри дьо Мондевил през XIV в. – част 2

От 1312г.

Анри дьо Мондевил (1260-1316) е хирург на двама френски крале – Филип IV и Луи X. През 1312 г. той написва „Хирургия“ (Cyrurgia), една от първите по рода си средновековни медицински книги. Тя е основана на дългогодишната му практика във Франция и Италия и предлага широко разнообразие от медицински техники за лечение на различни травми от ухапване от бясно куче до мозъчни увреждания. Във втората част на статията ще ви представим още няколко интересни откъса от медицинския му трактат.

Диетата на ранените пациенти

Хлябът: използвайте добро пшенично брашно; оставете го да втаса и след това го изпечете на средна степен – нито много препечен, нито много мек – подходящ за около 3 дни. Други храни: те трябва да са леки, меки и лесно смилаеми; добри, богати източници на кръв, сухи, но не препечени. Дори малки количества помагат. Сред тях са кокошки, петли, пилета, скопени козлета, фазани, яребици, ливадни птици с тесни клюнове, кокоши яйца, сварени с черупката. Месото трябва да се пече, ако е възможно, а изгорялата коричка да се маха. Виното: най-доброто, с което можете да се сдобиете – червено или бяло, леко, ароматно, вкусно и средно силно.

Мозъчна хирургия

Може да ви се струва, че раните в главата са по-смъртоносни от останалите. Въпреки това Теодорих (един от учителите на Анри)излекувал човек, загубил около 1/3 от задната част на мозъка си, която отговаря за съхраняването на паметта. Мъжът бил майстор на седла и успял да възвърне уменията си.

Що се отнася до мен, често съм отстранявал части от мозъка, полепнали по стрели, които съм извадил от ранени глави; мозъчната тъкан наподобява меко бяло сирене. Третирам раните стриктно следвайки съветите на Теодорих, избягвайки болезнени процедури, които разстройват пациентите. Въпреки това, ако третирате тези рани по погрешния начин, те ще бъдат по-смъртоносни, отколкото раните, описани в този каталог.

Къде да ампутирате

Когато хирург се сблъска с гангрена, която не се повлиява от другите начини на лечение, той трябва да ампутира крайника, за да спаси живота на пациента, както и да прекрати напредването на гангрената. Ако гангрената обхваща върха на пръст, ампутирайте при следващата става; това е правилото, което трябва да следвате и при крайниците.

Например, ако гангрената е стигнала дланта, ампутирайте при китката. Ако включва и предмишницата, ампутирайте при лакътя. Но ако се е разпростряла до рамото, пациентът не може да оцелее. Това, което казах за ръката, се отнася и за пръстите на краката, стъпалото и долната част на крака; ако гангрената достигне бедрото, пациентът ще умре.

Как да ампутирате

Вържете крайника с две стегнато навити въжета или хавлии. Поставете едната непосредствено под ставата, а другата от здравата страна на региона за ампутация. Двама помощници трябва да държат крайника здраво, пред и след мястото, за да позволят на хирурга да си върши работата в стабилна среда. Стегнатите превръзки ще намалят чувствителността на пациента. Крайникът трябва да бъде издигнат, за да се намали загубата на кръв.

При операцията трябва да се избягва причиняването на допълнително страдание. Отделянето не е толкова трудно и изисква по-малко умения при един опитен хирург, който е запознат с анатомията. Ако се налага да прережете кост, правете както следва: направете кръгъл разрез между двете превръзки. Прережете точно до костта с горещ железен или златен каутеризатор, широк и тънък, колкото острие на нож. След това покрийте и двете повърхности на меките тъкани с влажни парцали, за да не ги нараните с триона. Използвайте правилния инструмент и прережете костта със сръчни, леки и плавни движения.

Ухапване от бясно куче

В Нормандия най-разпространеното лечение при ухапване от бясно куче е известно на всички, независимо колко необразован е човек, поради лесното му прилагане. Състои се от 9 потапяния в морето на човека или животното, които са били ухапани, независимо дали е сигурно, че кучето е бясно или жертвата не е сигурна за опасността. Всичко, което трябва да направи хирургът, е да лекува раната. Панацея тук няма. Често съм виждал да водят мирни и послушни хора и животни до брега, след като вече са получили лоши признаци. В такива случаи прибягвам към даването на малко очиболец, което е подходяща интервенция.

Към първа част на статията > > >

по статията работи: Величка Мартинова