Средновековни хирургични техники, прилагани от Анри дьо Мондевил през XIV в. – част 1

От 1312г.

Анри дьо Мондевил (1260-1316) е хирург на двама френски крале – Филип IV и Луи X. През 1312 г. той написва „Хирургия“ (Cyrurgia), една от първите по рода си средновековни медицински книги. Тя е основана на дългогодишната му практика във Франция и Италия и предлага широко разнообразие от медицински техники за лечение на различни травми от ухапване от бясно куче до мозъчни увреждания. Ще ви представим няколко интересни откъса от медицинския трактат.

Отстраняване на желязна гарота от коляно

Бях свидетел на случай, при който нито едно приспособление за вадене на подобни предмети не беше подходящо и трябваше да измислим ново. През коленната става на един мъж преминаваше желязна гарота, която се подаваше равномерно и от двете страни на коляното. В средата беше тънка, докато двата й края бяха широки. При входната рана коляното бе разкривено, а кракът болезнено сгънат.

Ето как извадихме гаротата: закрепихме добре един широк пън за земята, като едната му страна беше издълбана достатъчно, за да обхване цялото коляно. В двата срещуположни края на пъна направихме прорези, в които да легнат издаващата се гарота. Подплатихме вътрешността на дупката с парцали, за да защитим коляното от други наранявания. По протежение на крака поставихме метална пластина с дупка, която съответстваше на издаващия се край на гаротата поставена върху гнездото в дървото. След това един силен мъж с тежък чук удари силно края на гаротата и тя излетя през обратната страна на пъна.

Вадене на стрели

Колкото до премахването на назъбени върхове на стрели, от първостепенна важност е да знаете точно с какъв тип стрела си имате работа. За всяка една има различна техника и съответно различни инструменти. Ако хирургът не разполага с тази информация, той често бива подведен… както веднъж се случи на мен… в случай, в който стрелата беше пронизала предмишницата, близо до китката и бе преминала под меките тъкани, успоредно на костта към лакътя. Тя преминаваше под външното сухожилие, което движи ръката.

Когато се опитах да я издърпам през входната рана, не забелязах, че има малки шипчета – беше английска стрела – които се бяха захванали за мускула и не можех нито да я откача, нито да я извадя. Наложи се да направя разрез над мястото, за да премахна металната част, като трябваше да разширя раната, което причини голямо страдание на жертвата, както и на мен.

Югуларната вена във врата

В опита ми съм срещал само една рана, чийто кръвоизлив не може да бъде контролиран: пронизваща (като от стрела) рана във врата, засягаща югуларната вена и близката каротидна артерия и трахея. Оръжието трябва да се извади незабавно, за да не се задуши пациентът и хирургът, който извършва процедурата не знае, че стрелата е пронизала някои от тези канали и може да не е много загрижен, защото пациентът все още може да говори, макар и с дрезгав глас.

След като отстрани стрелата, той може да успее да направи нещо за външното кървене, но не може да се погрижи за незабележимото вътрешно кървене, което ще причини смърт веднага, след издърпването на стрелата… ако кръвта бликне силно, запушете раната с монета или друг подобен предмет… не вадете оръжието преди пациентът да е получил последно причастие от свещеник, в случаите, когато съществува реална опасност от неконтролируем кръвоизлив. Когато бликналата кръв предвещава смърт, освен ако не се приложи лечение, хирургът и свещеникът трябва да са готови да свършат своята работа.

Пациентите, които виждат собствената си кръв

А сега малко за ранените пациенти, които могат да видят собствената си кръв. Независимо дали кървенето е спряно, кажете им, че е за тяхно добро. По-късно, ако видят, че кърви отново и се страхуват, че ще продължи, повторете им същото.

Помнете, че въображението доминира над останалите способности. Собственият кървящ образ може да бъде подвеждащ, както кокошка, която си мисли, че е петел… Ще му подейства добре, ако му дадете малко хляб, напоен с вино. Това ще успокои нервите му и ще възстанови жизнеността му, а спокойният пациент ще запази кръвта, която е природен приятел и ще събере пръснатите си и забравени мисли, а с тях и кръвта си и естествената си топлина.

Как да се справим със зяпачите

Отпратете домашните помощници, за да не гледат кръвоизлива, както и всички, които не са от помощниците на хирурга или близки приятели на пациента. Вегетий пише, че тълпата от зяпачи не чува нищо друго освен лошите новини и засрамват работещите.

Друга добра причина е, че можете да откриете в тълпата някой, който няма никакъв опит с плашещата хирургична практика. Когато той види сред тълпата от зрители, че някой загубва съзнание и пада, собствените му страхове стават по-живи. Отпратете го, ако успеете. Но ако остане, можете да извлечете някои ползи. Ако се погрижите за нуждите на зяпач, който е припаднал и си е ударил главата, например в дървен стълб, можете да имате повече успех, отколкото при първоначалния пациент.

Втора част можете да видите тук > > >

по статията работи: Величка Мартинова