Средновековно медицинско обучение в Европа, част 4

От 1372г.

Може и да се запитате дали практикуващите лекари в Средновековието са изцяло обучени или не, особено ако се има предвид колко е различно медицинското образование от Тъмните векове и сегашното. Освен това, край медицината циркулират и други нейни „помощни” професии. Макар че в миналото те са много „далеч” от университетското образование, на тях разчита по-голямата част от населението.

Сред тези професии се причисляват бръснар-хирурзите. Техният занаят съществува още от 12 век, но заниманията им се оказват от голямо значение за медицината едва през 14 век, тъй като по това време хирурзите всячески се стремят да заемат собствената си елитна ниша, отказвайки да извършват лечения, които според тях, биха принизили уменията им.

Във Франция през 1372-а действа наредба, разрешаваща на гилдията на бръснар-хирурзите да извършват по-леки хирургични манипулации по премахването и третирането на "циреи, тумори и открити рани, ако те не са фатални". Без съмнение, този административен акт само узаконява вече съществуващата многогодишна практика. Бръснар-хирурзите имат право да извършват дори лечебно кръвопускане. Те се различават от хирурзите с университетско образование единствено по облеклото – бръснарите са с къса роба, а вторите с дълга.

Според постановление от 1383 г. "Кралският бръснар-хирург и камериер могат да контролират търговията на гилдията на бръснарите в Париж". През 1396 г. в Града на любовта има 31 лицензирани лекари, 10 членове на гилдията на хирурзите и повече от 40 бръснар-хирурзи. Медицинският факултет създава курсове за последните през 1505 г. Страната се опитва да направи възможно най-доброто за развитието на тази професия. Уви, действията й са на халост, тъй като в алма матер се преподава на латински, който е неразбираем за повечето от тях. Така курсовете не съумяват да привлекат по-близо до университета хората от гилдията на бръснар-хирурзите.

В Лондон пък и хирурзите, и бръснарите се сблъскват с по-малко враждебност, отколкото в Париж, защото Лондон няма университет и местен медицински факултет, който да се бори срещу тях. През 1368 г. за първи път трима магистри по хирургия са назначени в Лондон. Създадена е и организация на хирурзите, която трябва да контролира практиката им.

Особен интерес представлява и клетвата, която се полага от новите членове от Гилдията на бръснар-хирурзите в Лондон през 1390 г., тъй като в нея се казва, че жените, както и мъжете имат право да практикуват медицинската дисциплина в Лондон.

Клетвата гласи: "В понеделник, 10 април от тринадесетата година от управлението на крал Ричард Втори, магистрите по хирургия Джон Хинсток, Джефри Грейс, Джон Брадмор и Хенри Сътън са допуснати до Гилдията в Лондон пред Уилям Венер, кметът и съдиите. Магистър-хирургзите от горепосочения град се заклеват, че ще служат добре и вярно за лечението на хората, като им вземат разумна отплата. Да практикуват истински своята търговия и да провеждат надзор над всички останали, както мъже, така и жени, занимаващи се с лечебното или хирургичното изкуство, компенсирайки тяхната липса в практиката и медицината, толкова често, колкото е нужно на гореспоменатия кмет и помощник. Те трябва да бъдат готови и да се отзовават, когато са предупредени за това, да поемат отговорност за болката или ранените и да дават вярна информация на служителите на града за евентуалните наранявания или ранени, които са с опасност за живота."

През 1409 г. бръснарите съдят хирурзите, защото смятат, че вторите нарушават техните права и привилегии. Бръснар-хирурзите печелят делото. Така Гилдията им е обявена официално като квази-медицинска организация през 1462 г., а през 1493 г. независимите хирурзи, които не принадлежат към Гилдията, са приобщени към нея.

Лечебното изкуство, за което има най-малко спорове сред представителите на лекарската професия, е акушерството. Ги дьо Шулеак, най-известният хирург от 14-ти век, заявява в трактата си по хирургия, че не желае да има съприкосновение с акушерството, тъй като по правило то се практикува от жени.

Акушерството се изучава като търговия, но там не се полага официално чиракуване. Наредбите навсякъде забраняват на жените да станат лекари. Рестрикцията зависи главно от изискването лекарите да имат и духовнически сан (дори минимален), нещо което, се забранява на жените. За хирурзите няма подобно изискване. Това значи, че технически жените могат да бъдат хирурзи. Въпреки това, нямаме информация за това до колко обичайна е тенденцията. Типичният начин, по който гореописаното се случва, е когато някоя по-амбициозна акушерка със или без формално обучение, реши да разшири практиката си, за да може да обхване и процедурите, които се считат за прерогатив на хирурзите. Тези неофициално разширени практики понякога могат да доведат и до продължителни съдебни спорове относно нелицензираната практика. Някои акушерки често биват отлъчени от професията. Акушерките-хирурзи практикуват предимно в Италия и Франция.

Другите важни занаятчии (да, през Средновековието са точно такива) са аптекарите и билкарите. И тук последните се считат за „второ качество” професионалисти, също както бръснар-хирурзите са третирани като по-нисши от хирурзите. В този случай обаче и лекарите се намесват в уравнението. Те са особено загрижени за практиката и обучението на аптекарите, работата им е пряко свързана с фармацията. Инспекцията на аптеките не е пропусната от наредбите на Фредерик II ( от началото на 13 век). Регулацията става важно изискване и в Париж през 1353 г.

Тъй като повечето лекарства са на билкова основа, съвсем естествена изглежда английската тенденция ранните аптеки до голяма степен да са свързани с Гилдията на търговците на подправки и билки. Тя е в сила още от 1312 година, когато в Лондон функционира с пълна пара Организация на аптеките.

Нека не се заблуждаваме - в някои отношения аптекарите трябва да бъдат по-образовани и обучени дори от хирурзите, защото тези професионалисти трябва отлично да си служат с лекарските предписания на латински. Вероятно не е случаен фактът, че във Франция чиракуването на бъдещите фармацевти продължава цели четири години. За съжаление, не е известна продължителността му в Англия. Едно обаче е сигурно - фармацевтите, подобно на лекарите, на които са служат, до голяма степен практикуват най-вече в големите богати градове, а относително необучените билкари се съсредоточават в провинцията.

Ако трябва да обобщим написаното дотук, то ще кажем, че през Средновековието се развиват две базисни тенденции в лечебните изкуства. Едната касае въвеждането и обособяването на университетската медицина, защитена от професионализацията й като научна престижна дисциплина и професия. Другата, отчасти е свързана с последиците от потискащите ограничения, налагани от тази професионализация. Всички „окови” над медицината водят до „раздробяването” на нейната практика да квазимедицински занаяти със сложна йерархия и нива на отговорност и уважение. Всичко това вреди на лечебното изкуство, а ние можем единствено да се радваме, че сме оставили Тъмните векове зад гърба си.

По статията работи: Виктория Милова