Старинни английски медицински творби от 17 век, описващи лекарства за болно гърло

От 1632г.

Странно или не, немалко лечебни растения, които днес можем да открием навсякъде, са в състояние да третират успешно един разпространен и досаден проблем – възпаленото гърло. Тези билки обикновено се включват в състава на разнообразни по вид и състав таблетки, които носят облекчение на досадния проблем. Питали ли сте се как са постъпвали хората в миналото, за да лекуват този досаден проблем? В следващите редове на статията този въпрос ще получи отговор.

И така, за да може да създадат лекарство, носещо облекчение на неприятното състояние, фармацевтите в миналото, приготвящи своите билкови медикаменти, трябва да могат първо да извлекат лечебната субстанция от билката. След това тя бива дестилирана и емулгирана. Концентрираната лечебна смес следва да се добави във вино, подсладено с известно количество захар. Напитката може да се ползва за гаргара (при децата) или да се пие няколко пъти дневно от възрастните.

Полезна (за историята на фармацията) старинна билкова рецепта за лечението на дрезгав глас може да бъде прочетена в ръкописната книга "Booke of Medicines" (датира от периода между 1632 и 1717 г.). Тя е създадена от Джон и Джоан Гибсън. Рецептата им (може да се види от изображението по-долу) за "простуда или дрезгава кашлица" съчетава както някои билки, така и популярни староанглийски "мистични" съставки: "Ползвайте 6 драма консервирани розови листенца (в миналото са се съхранявали в захар), мастик на прах, половин драм митридат, три капки сярно олио. Офермете като електуарий и приемайте сутрин и вечер".

Нека поясним - "електуарий" представлява смес от лекарствени съставки, "споени" с мед или други сладки субстанции. В миналото се счита, че розовите листенца предпазват от настинки, а по тази причина - те често се влагат в билковите лечебни смеси. "Мастик" е термин, с който староанглийските фармацевти назовават желиращия агент, извличан от мастиковото дърво, а "митридат" е полумистичен лек, съдържащ около 65 съставки, ползван най-често като противоотрова. Историята "свидетелства", че този медикамент за пръв път е създаден от Митридат VI от Понт около първи век пр. Хр. Колкото до сярното олио ("Oyle of sulphar") - то отдавна е използвано в алхимията в случай на дрезгавост, пресипналост и кашлица.

Ако трябва да обобщим написаното да тук, то със сигурност може да се твърдим, че сиропите и електуариите са популярни средства за лечението на възпаленията на горните дихателни пътища през 17-ти век.
По-късно през 1646 г. Джон Паркинсън публикува своя труд "Theatrum Botanicum" (може да се види на снимката по-долу). В него са изброени редица други билкови средства за облекчаване на болно гърло, някои от които са по-познати от други, като например ментата: "Отвара, или дестилирана вода от дива мента, помага за лошия дъх, който се излъчва от болните зъби".

Този източник е безценен за историята на фармацията. За съжаление гореспоменатата билка е широко разпространена във времето на публикуването на творбата, но изчезва от употреба през Викторианския период (по неясни причини). Едва през 1947 г., когато Кенън Рейвън я описва като "последната от истинските билки", дивата мента се "връща" към живот.

Развитието на фармацията до 18-ти век довежда до промяна в състава на билковите лечебни електуарии. Тяхната консистенция започва умишлено да бъде втвърдявана от фармацевтите, като за целта се ползват някои желиращи агенти като мастикова гума и трагакант (в подсладена форма), които могат лесно да бъдат изсмукани под формата на таблетки.

През 18 век лечебните розови листенца още веднъж се "появяват на фармацевтичната сцена", този път в медицинската творба "Primitive Physick" на Джон Уесли, написана през 1792 г. Според негова рецепта стритите венчелистчета се смесват с тамян на прах. Сместа се приема при "упорита дразнеща кашлица".

Медицинската творба "Соmplete herbal" на уважавания староанглийски лекар Никола Кълпепър е публикувана за пръв път през 1652 г., а след това е препечатвана многократно. Нейно издание от 19-ти век съдържа 14 билкови лекарства за гърлобол. Въпреки това, книгата "The New Family Herbal" (съдържа медицински съвети за лекарите, третиращи пациентите си с билки) от 1863 година на М. Робинсън опровергава популярна теория на Кълпепър за терапевтичното действие на лечебните растения. Тази теория гласи, че: "влиянието на билките се определя от положението на слънцето, луната и другите планети", а "смешните и невежи описания на някои билки" искрено дразнят Робинсън. Единствено лечебното растение коча трева (Spiaea filipendula) е споменато и в двата древни текста. Според Кълпепър силата на действието на билката се определя "положението на Венера". За сравнение, Робинсън описва растението като "отхрачващо" средство, полезно при заболявания на белите дробове, срещу задух, хрипове, дрезгавост и кашлица.

Голяма част от гореспоменатите билки и към днешна дата се включват в състава на таблетките за лечение на възпалено гърло (ментата все още се ползва за освежаване на дъха, розовите листенца и техните охлаждащи и стягащи свойства все още се използват от билкарите за намаляване на възпалението и облекчаване на болката, а трагакантът все още се ползва във фармацевтичните препарати като сгъстяващ агент), така че и медицината, и фармацията не са се променили чак толкова.

По статията работи: Виктория Милова