Странни методи за лечение: при никнене на зъби от 16-ти век

От 1575г.

Дори и днес никненето на млечните зъби често е мъчителен (понякога доста продължителен) и съпътстван с редица проблеми процес. Прието е да се смята, че тогава имунитетът на мъниците отслабва и това води до по-лесното разболяване на детския организъм. Странно ли не, в миналото този, иначе естествен, етап от развитието на децата често е довеждал до… фатален край.

По-неразвитата медицина и неусъвършенствани грижи за малчуганите, в комбинация с липсата на достатъчно добра хигиена и влошени битови условия, са били основните причини за високата  смъртност при най-малките. Но никненето на зъбите също е играело немалка роля в "черната статистика". Не е случайно, че редица лекари са се опитвали да намерят начини за обезопасяване и улесняване на въпросния процес.   

През 16-ти век, например, широко разпространена във Франция била медицинска практика, при която тъканта на венците се "прорязвала" с помощта на скалпел или друг подобен хирургически инструмент. По този начин се подпомагало по-лесното избиване на млечните зъбки, както и нормалния им растеж. Заради своята популярност в Страната на петлите, процедурата станала повсеместна също и в Европа и дори в САЩ. Смята се, че първият, който започва да я прилага, бил френският медик Амброаз Паре. През 1575г., когато изследвал трупа на дете, Паре с почуда установил, че не нещо друго, а именно неспособността на зъбите да пробият венеца се превърнала в причина за трагичния край на младия живот. Пред свои колеги французинът споделил, че ако гореспоменатата практика била приложена по-рано, детето със сигурност щяло да бъде спасено.

Интересното е, че процедурата била прилагана активно до ранните години на 20-ти век, когато била отменена след сериозен дебат за нейната безопасност и полезност.  

През 18-ти век пък, отново във Франция, била измислена т. нар. "успокояваща огърлица". Въпросното украшение се слагало на вратлето на бебето и изпълнявало защитна функция. Вярвало се, че така се подпомага растежа на зъбите и се повишават съпротивителните сили на организма.

Не е напълно сигурно кой точно е измислил огърлицата. Твърди се, че създателят й бил френският лекар Пол Шамберлан, който произлизал от прочутото семейство Шамберлан (създателите на форцепса). Любопитното е, че, въпреки своята недоказуемата ефективност и липса на всякаква медицинска аргументация, огърлицата се превърнала в истински "хит" на пазара не само във Франция, но също и в други европейски страни.

В стремежа си да предпазят децата си, родителите не щадели средства, за да си я набавят. И макар че редица специалисти я обявили за безапелационна измишльотина, тя продължила да "краси" вратлетата на много дечица. Най-интересното от всичко е, че такива огърлици продължават да се продават и днес, а немалко родители продължават да вярват в тяхната полезност.

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства