Поява и употреба на форцепса в Европа през 16-ти и 17-ти век

От 1576г.

Форцепсът има дълга и безспорно много интересна история, която, според редица историци, започнала още през 16-ти век.

Именно тогава френският хугенот Гийом Шамберлан бил принуден от гоненията на Катерина Медичи срещу лекарите протестанти да напусне Франция и да намери убежище в Англия. Гийом избягал заедно със своите синове, и двамата от които се казвали Питър – само, че единият бил Питър Шамберлан "старши", а другият – Питър Шамберлан "младши". Именно последните създали форцепса и дали старт на неговото активно използване при ражданията.

Още като младежи момчетата на Гийом, които били членове на "Barber Surgeons Company", твърде бързо загубили благоразположението на съществуващия тогава "Колеж за лекари", тъй като изобщо не смятали за необходимо да присъстват на лекции. Нещо повече, държали се надменно, а по-малкият брат бил допълнително недолюбван и заради странния си маниер на обличане. Въпреки своите странности и непокорство, синовете на Шамберлан изиграли изключително голяма роля в практиката по израждане на деца, която днес познаваме като специалността акушерство.  

Всъщност, не е много сигурно кой именно от двамата братя е изобретил форцепса, но доста често основната заслуга за изобретението се приписва на големия, който малко по-късно станал кралски хирург и присъствал на аборта на кралица Хенриета Мария (съпругата на Чарлз I) в Гринич.

Знае се, че по-младият Питър пък бил женен два пъти. Първата му жена се казвала Джейн Мидълтън и тя му родила 11 сина. От втората си съпруга – Ан Харисън, Питър имал пет деца. Най-големият му син – Хю, бил именно този, който продължил семейната традиция на акушерската практика, както и активното използване на форцепс при израждането на бебета.

Любопитното е, че всички членове на задругата "Шамберлан" полагали неимоверни усилия, за да запазят в тайна съществуването на въпросния уред за осъществяване на вагинална интервенция. Страхували се, че могат да бъдат наказани заради употребата му, а също и той да им бъде отнет. Затова по онова време форцепсите били носени винаги скрити в специални позлатени сандъчета, а жените, които се подлагали на интервенция с въпросния инструмент, били с вързани очи до започване на процедурата. Тя се осъществявала при закрити врата, само в присъствието на лекаря. Така, чрез тези засилени мерки за сигурност, семейство "Шамберлан" успяло да пази тайната на форцепса в продължение на век.

Все пак, през 1670-та Хю Шамберлан не можел да се сдържа повече и решил да замине за Париж с намерението да продаде изобретението на френското правителство с цел лична печалба. По този повод и за да докаже ефективността на форцепса, хирургът бил предизвикан от свой колега – Франсоа Морисо, да изроди 38-годишна жена с нанизъм и тежко деформиран таз. За съжаление, раждането завършило с неуспех, а Шамберлан се прибрал безславно вкъщи, заедно с тайната за форцепса. Но не се завърнал съвсем с празни ръце, а успял да си поиска копие на научния труд на Морисо "Наблюдения върху бременността и раждането". През 1668-та Хю превел на английски език въпросния текст под заглавието "The Accomplish't Midwife".

През 1673-та, заради успеха на този преводен материал, Хю станал личен лекар на крал Чарлз II, а през 1685-та бил избран за член на Кралската общност. Малко по-късно обаче, по времето на Джеймс II, Шамберлан бил осъден от гилдията на "Колежа на лекарите" затова, че е практикувал без лиценз след насилствената абдикация на краля. Това накарало хирургът да избяга в Холандия, където именно се смята, че продал няколко от своите инструмента на датски акушер на име Van Roonhuysen.

В крайна сметка, оригинали на форцепса на "Шамберлан" били открити единствено през 1813-та под дъските на пода на тавана на семейната резиденция в Есек. Питър-младши и жена му Ан предвидливо били скрили въпросните инструменти там от съображения за сигурност.

Така или иначе, в резултат от усилията на семейството, в ранните години на 18-ти век започнали масово да се появяват различни модели на форцепс, включително и този на Van Roonhuysen, въпреки идентичния стремеж и на датчанина също да запази изобретението в тайна.