Опитите бирата да бъде класифицирана като медицинска в САЩ в началото на 20 в.

От 3.1921г.

Акценти

В края на 19 - началото на 20 в. в Америка възниква социалното движение за умереност (temperance movement). То се бори за забрана на алкохола, а впоследствие дори печели битката. Въпреки това, доста американци откриват находчиви начини да се доберат до парливата течност (пиели тоници за коса, готварски екстракти и някои патентни лекарства). Тези действия са покровителствани от контрабандистите и членовете на организираната престъпност.

Движенията срещу пороците

В първите месеци на 1921 г. частните сдружения на пивоварите и тези на лекарите се опитват да убедят Конгреса на САЩ, че бирата е жизненоважен медикамент. Така предписването на "медицинска бира" се превръща в предмет на интензивни национални дебати, привличащи вниманието на длъжностните лица по високите етажи на властта и Американската медицинска асоциация. Мотивите и аргументите са насочени предимно към дългосрочните последици от легализирането на консумацията на бира, отколкото към фактическите предписания на напитката.

Както защитниците на забраната, така и противниците й припознават създадената ситуация като своеобразен референдум дали да съществува такова запрещение, както и като тест за правото на федералното правителство да контролира пороците и да диктува професионалните стандарти.
Забраната се превръща в закон на страната през януари 1920 г. Тя е продукт на огромната енергия на средната класа, която неистово се стреми грехове като хазарт, пиене, лентяйство и др. да бъдат премахнати чрез законодателството.

И все пак 18-та поправка в Конституцията на САЩ не урежда пълната забрана на всички видове алкохол. Тя блокира само производството, продажбата и транспортирането на алкохола, предназначен да се ползва "като напитка", т.е. за удоволствие. Тониците за коса, парфюмите, тоалетните води и други козметични продукти, както и виното, използвано за свещенодействия, са освободени от рестрикцията. Не на последно място е изключен и алкохола, предписван от медиците при лечението на някои остри и хронични заболявания, а точно това дава повод и "гориво" за битката за "медицинската бира".

Лекари в защита на алкохола и бирата

Идеята да се ползва алкохол за целите на медицината не е нова. Американците в началото на 18 век класифицират уискито, рома и абсента, а и някои други спиртни напитки, като лекарства, които биха могли да се справят с настинки, треска, ухапвания от змии, премръзнали пръсти и като релаксанти, облекчаващи депресията, намаляващи напрежението, позволяващи на трудолюбивите работници да се възползват от миг щастие.

>>> Безалкохолната бира от края на 19 в. в САЩ, използвана като средство за пречистване на кръвта

Дори след като влиза в сила забраната, много лекари все още подкрепят използването на алкохола като лекарство: "Винаги съм твърдял, че всяко семейство трябва да има алкохолен разтвор в дома си". Така се изказва американски лекар пред Ню Йорк Таймс. "Няма нищо по-ценно от него в спешни случаи", продължава той, а при пневмония медикът препоръчва приема на един или два шота уиски.

Въпреки че много лекари оценяват безспорната полза от приема на малки количества алкохол като лекарство, то случаят с бирата е много по-спорен. Хората, консумиращи редовно пенливата алкохолна напитка, изтъкват успокояващите й свойства и хранителната й стойност. Английските й защитници твърдят, че тя е пълна с витамини и дори е спасила английския народ във времето на чумните пандемии, когато оскъдната храна не успявала да засити населението.

Други медици изказват противоположно мнение. Д-р Харви Уайли, виден лекар и архитект, е сред участниците в съставянето на едни от първите американски закони за храните и лекарствата. Той твърди през 1921 година, че: "Не са открити медицински ползи от приема на бира, никога не съм виждал рецепта, предписваща бирата като лечебно средство". До края на 1921 година д-р Уайли може да посочи и научни доказателства в подкрепа на твърдението си. През 1916 г., когато още не съществува закона за забрана на алкохола, Американската медицинска асоциация се изказва, че евентуалните лечебни свойства на спиртните напитки не почиват на научни изследвания. Официалната фармакопея на медицинската професия вече изключва алкохола като лекарство.

Окончателно разрешаване на казуса

Едва през 1921 година честта да реши спорния въпрос с консумацията на бира за лечебни цели се пада на главния прокурор Мичъл Палмър. На 3 март същата година, малко преди последния му ден като главен прокурор, Палмър обявява становището си относно клаузата "напитки" в 18-та поправка в Конституцията. Той дава право на лекарите да предписват бира, когато сметнат, че течността ще облекчи състоянието на пациентите. Съществува обаче реален риск фармацевтите на едро да изгубят контрол над продажбите на течността.

Вместо уреждане на дебатите и постигане на съгласие, становището на Палмър дава началото на нов кръг от съдебни предизвикателства, кавги и проблеми. Ноемврийският брой на "Ню Йорк Таймс" задава въпроса "Лекарите ще станат ли бирени диктатори, заобиколени от болни от жажда хора?"

Месеци след обявяването на решението на Палмър, американският Конгрес въвежда т.нар. "спешен проектозакон", ограничаващ издаването на рецепти до не повече от половин халба вино и алкохол за десет дни. Този проектозакон забранява употребата на медицинска бира. В края на ноември 1921 година възмутените пивовари и лекари наричат законопроекта "форма на потисничество, която не е била упражнявана никога до този момент". Въпреки това законопроектът се превръща в закон, а така идва и краят на производството, лечението и разпространението на медицинската бира. 

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства