Начало История на медицината Странни методи на лечение. Медицинска бира

Странни методи на лечение. Медицинска бира

От 03.1921г.

Странни методи на лечение. Медицинска бира - изображение

През 1820 година в Америка възникнало социалното движение, известно като „temperance movement”. То се борило за забрана на алкохола, а впоследствие, то дори спечелило битката. Въпреки това, доста американци открили находчиви начини да се доберат до парливата течност (пиели са тоници за коса, готварски екстракти и някои патентни лекарства). Тези действия били покровителствани от контрабандистите и членовете на организираната престъпност.

В първите месеци на 1921 г. частните сдружения на пивоварите и тези на лекарите се опитали да убедят Конгреса на САЩ, че бирата е жизненоважен медикамент. Така предписването на "медицинска бира" се превърнало в предмет на интензивни национални дебати, привлекли вниманието на длъжностните лица по високите етажи на властта и Американската медицинска асоциация.

И все пак, 18-тата поправка в Конституцията на САЩ не уреждала пълната забрана на всички видове на алкохол. Тя блокирала само производството, продажбата и транспортирането на алкохола, предназначен да се ползва "като напитка". Тониците за коса, парфюмите, тоалетните води и други козметични продукти били освободени от рестрикцията. Не на последно място, алкохолът можел да бъде предписван от медиците при лечението на някои остри и хронични заболявания, а така се появила и "медицинската бира"

Идеята да се ползва алкохолът за целите на медицината не е нова. Американците в началото на 18 век класифицирали уискито, ромът и абсентът, а и някои други спиртни напитки като "лекарства, които биха могли да се справят с настинки, треска, ухапвания от змии, премръзнали пръсти и като релаксанти, облекчаващи депресията, намаляващи напрежението, позволяващи на трудолюбивите работници да се възползват от миг щастие".

Дори след като е влязла в сила забраната, много лекари все още подкрепяли приложението на алкохола като лекарство: "Винаги съм твърдял, че всяко семейство трябва да има алкохолен разтвор в дома си". Така се изказал американски лекар пред Ню Йорк Таймс. "Няма нищо по-ценно от него в спешни случаи", продължил той, а при пневмония медикът е препоръчвал приемът на един или два шота уиски.

Въпреки, че много лекари оценявали безспорната полза от приема на малки количества алкохол като лекарство, то случаят с бирата бил много по-спорен. Хората, консумиращи редовно пенливата алкохолна напитка изтъквали успокояващите й свойства и хранителната й стойност. Английските защитници на бирата твърдели, че напитката е пълна с витамини и дори е спасила "английския народ" във времето на чумните пандемии, когато оскъдната храна не успявала да засити населението.

Други медици изказвали противоположно мнение. Д-р Харви Уайли, виден лекар и архитект е сред участниците в съставянето на едни от първите американски закони за храните и лекарствата. Той твърди през 1921 година, че: "Не са открити медицински ползи от приема на бира, никога не съм виждал рецепта, предписваща бирата като лечебно средство". До края на 1921 година, доктор Харви Уайли вече можел да посочи и научни доказателства в подкрепа на твърдението си.

Едва през 1921 година главният прокурор Мичъл Палмър решил безпрекословно спорния въпрос с консумацията на бира за лечебни цели. На 3-ти март, 1921 година, малко преди последния му ден като главен прокурор, Палмър обявил становището си относно клаузата "напитки" в 18-тата поправка в Конституцията. Той дал право на лекарите да предписват бира, когато сметнат, че течността ще облекчи състоянието на пациентите. Съществувал обаче реален риск фармацевтите на едро да изгубят контрол над продажбите на течността.

Вместо уреждане на дебатите и постигане на съгласие, становището на Палмър дало началото на нов кръг от съдебни предизвикателства, кавги и проблеми. Ноемврийският брой на "Ню Йорк Таймс" задал въпроса: "Лекарите ще станат ли бирени диктатори, заобиколени от болни от жажда хора?"

Месеци след обявяването на решението на Палмър, американският Конгрес е въвел т.нар. "спешен проектозакон", ограничаващ издаването на рецепти за повече от половин литър вино и ликьори за десет дни. Този проектозакон забранил употребата на медицинска бира. В края на ноември 1921 година възмутените пивовари и лекари нарекли законопроектът "форма на потисничество, която не е била упражнявана никога до този момент". Въпреки това законопроектът се превърнал в закон, а така дошъл и краят на производството, лечението и разпространението на медицинската бира.

 

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.smithsonianmag.com/history/just-what-the-doctor-ordered-80480921/?no-ist=&page=2

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛичностиНаправления в медицинатаЛайфстайлРецептиЗдравни съветиЛюбопитноХрани и ястияАлтернативна медицинаБотаникаНовиниЛеченияПсихологияСнимкиНормативни актовеИнтервютаЗаведенияОрганизацииСоциални грижиКлинични пътекиСпециалистиАнкетиДиетиСпортКомпании и организацииОткрития