Странни схващания и методи за лечение на кръвотечението от носа, свързани с медицинската история

От -1800г.

Ясно е, че всеки от нас поне веднъж в живота си е страдал от кръвотечение от носа, познато с медицинския термин "епистаксис". Може да се каже, че това е често срещано медицинско явление, което по принцип не трябва да се смята за притеснително, макар че в нередки случаи то може да бъде и съпътстващото състояние при определен здравословен проблем. Редица са причините за възникването му – от различни травми до дефицит на определени важни нутриенти в организма, между които витамин C и витамин К. Дори в миналото кръвотечението от носа имало доста обяснения за случването си – от специфично здравословно нарушение, през събитие, съпътстващо първия менструален цикъл на всяка жена, до ефикасен лек за справяне с телесните дисбаланси. Иначе казано, епистаксисът не бил разглеждан само в негативен контекст, въпреки че в повечето случаи той се възприемал от древните специалисти със знак "минус".

В следващите редове ви предлагаме да се запознаете с няколко от най-странните схващания, свързани с него. 

Древните египтяни, например, вярвали, че кръвотечението от органа за обоняние, по своята същност, бил магически индикатор за плодовитост при представителките на нежния пол. Тоест, когато на някоя жена потичала кръв от носа, това означавало, че тя скоро ще забременее. Обратно, липсата на подобно явление можело да се възприема като притеснителен сигнал за безплодие. Тази теория била поместена в известния египетски гинекологичен текст Кахун папирус, датиран от 1800 година пр. Хр. В Древен Египет епистаксисът се разглеждал и като демонстративно проявление на изпитвана крайно силна емоция. Не е случайно, че едно от египетските божества – богът Сет, бил изобразяван с кървящ нос, в случаите, когото се гневял.

Древните гърци имали още по-интересна теория по темата. Те възприемали менструалното кървене и кървенето от носа за практически… едно и също нещо. Причината: медиците в Древна Гърция смятали, че през женското тяло преминава специална "тръба", която започва от носа и продължава до половите органи на дамите, отнасяйки от единия до другия си край един и същ приток от кръв. Нещо повече, в своя научен труд "Афоризми" небезизвестният Хипократ свързва епистаксиса с първия цикъл на момичетата и го определя като благоприятен здравословен знак при определени ситуации. Медикът отчел, че назалното кръвотечение е добро стечение на обстоятелствата при потисната менструация, изхождайки от съждението, че ако кръвта на жената не може да напусне тялото по традиционния начин, добре е тя да излезе през носа или през устата. В интерес на науката и от гледна точка на съвременната медицина, при дамите нерядко се наблюдава т. нар. викарен епистаксис, характерен при отсъстваща менструация. Има обаче и конкомитиращ епистаксис, наблюдаван по време на цикъл. В този смисъл, възгледите на Хипократ не били съвсем неоснователни и необичайни. Тук е мястото да кажем, че гърците инкорпорирали идеята за кървенето от носа в т. нар. хуморална теория. Иначе казано, то все пак се смятало за полезен акт, който спомагал за балансирането на четирите хумори в човешкия организъм.

По-късно, в Древен Рим известният учен Плиний Стари си позволил да препоръча голям брой методи, подходящи за третиране на епистаксис. Един от начините бил следният: в ноздрите на потърпевшия се втъквали тампони от стрит див чесън, мента и шашкалка – натурален лек, който е трябвало да се отличава с ефикасен и бърз кръвоспиращ ефект. Друг практически съвет препоръчвал натриването на крайниците с частици от овче руно. Най- налудничавата идея била поставянето на пепел от изгорени попови лъжички в ноздрите. /Историята мълчи по въпроса за това как точно е действала споменатата процедура/.

Както вероятно сте се убедили от всичко казано до тук, преди хилядолетия кървенето от носа е било "любима" тема на медицинските лица, а тълкуванията на произхода му, както и на методите за справяне с него – многобройни.

Статията е част от историята на:

• История на странните методи на лечение и лекарства