Съвместни изследвания на д-р К. Фолкърс и д-р П. Лангсджоен с коензим Q10 от 80-те години на 20 век

От 1985г.

В началото на 80-те години на 20 век изследователят д-р Карл Фолкърс започва да работи с кардиолога д-р П. Лангсджоен. Те се заемат със задачата да тестват ефектите от употребата на веществото коензим Q10 като средство за лечение на пациенти, страдащи от сърдечна недостатъчност и други хронични заболявания на сърцето.

И така, през 1985 година стартира съвместното проучване на д-р Лангсджоен и д-р П. Лангсджоен, проследяващо ефекта на коензим Q10 върху заболяването кардиомиопатия. Публикуваните резултати показват статистически значими благоприятни ефекти от включването на хранителната добавка като допълнително терапевтично средство на пациентите.

Изследователите си избират 19 човека, страдащи от сърдечна недостатъчност и са пациенти на д-р Лангсджоен. Те доброволно вземат участие в плацебо-контролирано, двойно-сляпо кръстосано проучване. Всичките 19 болни имат ниски или гранични концентрации на нивото на коензим Q10 в кръвта. Не е изненадващ фактът, че пациентите демонстрират статистически значимо повишаване на нивата на CoQ10 в кръвните си проби за периода, когато приемат добавка с активното вещество, а не във времето, когато приемат плацебо.

Едната група пациенти получава коензим Q10 в продължение на 12 седмици. След това – приемат плацебо в продължение на още 12 седмици. Другата група взема първо плацебо (отново за 12 седмици), а след това – коензим Q10 в продължение на същия период. И двете групи имат няколко дни, в които си почиват и не приемат нищо, преди да разменят таблетките плацебо и с тези с коензим Q10. Изследователите наблюдават кръвните нива на коензим Q10 и сърдечната функция на пациентите в 0, 4, 16 и 28 седмица.

При тежко болните, за които се прогнозира, че би следвало да загинат в рамките на две години с терапия с конвенционалните лекарства за сърдечни заболявания, изследователите констатират значителни подобрения в различните аспекти на сърдечната функция и благосъстоянието на пациентите. Учените са категорични: подобрението на тези хора е свързано със съпътстващото повишаване на нивата на коензим Q10 в кръвта им в периодите на активно лечение.

Доктор Карл Фолкърс и д-р Питър Лангсджоен констатират, че значителното подобрение се дължи на факта, че коензим Q10 подобрява биоенергетичните процеси в клетките на сърдечния мускул. Случайно или не, през 1985 г. (същата година, когато учените публикуват резултатите от проучването си) синът на д-р Лангсджоен също започва кариерата си в областта на кардиологията.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на коензим Q10