Откритие на коензим Q10 през 1957 година

Коензим Q10 е изолиран за пръв път от митохондриите на говеждо сърце от медика д-р Фредерик Крейн от Уисконсин, САЩ през 1957 г. През същата година друг изследовател, на име професор Мортън от Англия, описва нов вид химично съединение, получено от черен дроб на плъх с дефицит на витамин А, което се оказва със същата структура като тази на CoQ10.

Професор Мортън въвежда името убихинон (буквално се превежда като "вездесъщ" хинон). През 1958 г. професор Карл Фолкърс и сътрудниците му, част от фармацевтичната компания  "Merck, Inc." определят точната химическа структура на CoQ10. Тя е 2,3-диметокси-5-метил-6-декапренил бензохинон (можеда се види на схемата по-долу). Учените го синтезират за пръв път чрез ферментация.

В средата на 60-те години професор Ямамура от Япония става първият учен в света, който използва коензим Q7 (сродно съединение) при лечението на заболяването застойна сърдечна недостатъчност. През 1966 г. Мелорс и Тапел демонстрират, че коензим CoQ6 е друг ефективен антиоксидант. През 1972 г. Джан Паоло Литару (от Италия) и професор Карл Фолкърс документират какво причинява недостигът на CoQ10 при пациенти със сърдечни заболявания.

До средата на 70-те години японците усъвършенстват индустриалната технология, за да произведат чист CoQ10 в количества, достатъчни за провеждането на по-големи изначими клинични изпитания. Питър Мичъл получава Нобелова награда през 1978 г. за приноса си за по-доброто разбиране на биологичния трансфер на енергия. Той формулира хемосимотичната теория, която обяснява ролята на CoQ10 в системите за трансфер на енергия.

В началото на 80-те години се наблюдава значителен напредък, който повлиява за увеличаването на броя и вида на клиничните медицински изпитвания. Това се дължи отчасти на големия достъп на чист CoQ10 в огромни количества от фармацевтичните компании в Япония, както и на възможността директно да се измерва нивото му в кръвта и тъканите чрез високоефективната течна хроматография. Изследователят Ларс Ернстър от Швеция, още веднъж потвърждава категорично колко голяма е важността на CoQ10 като антиоксидант и агент, потискащ вредното действие на свободните радикали.

Работата на професор Карл Фолкър, посветена на CoQ10 и други витамини пък е удостоена с медала "Priestly Medal" на Американското химическо общество през 1986 г. и с Национален медал на науките от президента Буш през 1990 г. за работата си с CoQ10 и други витамини.

Можем да обобщим, че веднъж попаднал в полезрението на учените, в следващите години след откритието си, коензим Q10 e подложен на щателни медицински изследвания.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на коензим Q10