Съдов достъп при хемодиализа

От 1966г.

Въпреки големия технологичен напредък в областта на хемодиализата, осигуряването на постоянен съдов достъп при лечение на пациенти, страдащи от бъбречна недостатъчност, представлява значителен проблем в ранните години на прилагането на медицинската процедура.

Обикновено този проблем бива отстранен с поставянето на стъклена канюла или тръбичка от хирург в кръвоносните съдове, за да се гарантира постоянен съдов достъп. За съжаление, усложненият характер на операцията и фактът, че канюлата не може да остане в кръвоносните съдове за значителен период от време означава, че е невъзможно да се предвиди точният тип на диализно лечение, а това е животоспасяващ фактор при пациентите с хронична бъбречна недостатъчност.

Артериовенозна фистула

И все пак най-решителен успех в областта на осигуряването на съдов достъп е постигнат през 1966 г. Той е дело на медиците Майкъл Бреша, Джеймс Чимино и колегите им. Тяхната работа придобива основно значение за съвременната диализа. Бреша и неговите колеги прилагат нова хирургическа техника, свързвайки раменната артерия с близка до нея вена. Вената обикновено не е изложена на високо кръвно налягане, така че осъществяването на новаторската операция по "артериализирането" й е причина за лекото набъбване на кръвоносния съд. Приложението на тази хирургическа манипулация позволява на иглите да се поставят по-лесно под кожата, за да осигурят периодичен и сравнително лесен съдов достъп. Тази техника намалява риска от възникване на инфекция, осигурява съдов достъп и позволява провеждането на диализно лечение в продължение на години. Практиката свидетелства, че добре направена, артериовенозната фистула може да изпълнява качествено функциите си в продължение на 30 години.

Шънт на Скрибнър

Голям напредък в областта на хемодиализата е постигнати с въвеждането в употреба на шънта на д-р Скрибнър, който позволява дългосрочното лечение на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност.

През пролетта на 1960 г. д-р Белдинг Скрибнър(Belding Hibbard Scribner) имплантира шънта, изработен от него, на Клайд Шийлдс, който живее по това време в Сиатъл. Пациентът на д-р Скрибнър е първият човек, лекуващ се чрез периодична хемодиализа. Чрез прилагането на медицинската процедура в определени периоди пациентът на д-р Скрибнър живее още единадесет години, преди да почине от сърдечно заболяване през 1971.

Д-р Белдинг Скрибнър и неговият екип вземат филантропското решение да се въздържат да търсят патентна защита за много от своите изобретения и иновации, за да се гарантира бързото разпространение и приложение на животоспасяващите техники при пациенти на диализа. Усилията на Белдинг Скрибнър са признати през 2002 г., когато той и Вилем Колф получават престижната награда за значителен принос в областта на медицината "Алберт Ласкер”. През 2003 г. д-р Скрибнър умира на 82 години.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа
• История на хемодиализата