Създаването на университетската специалност фармация в България

От 1942г. до 2003г.

Фармацията като университетска специалност се въвежда в България през 1942 година. Създаден е Фармацевтичен отдел към Природо-математическия факултет към единственото тогава висше учебно заведение в страната. При старта на учебния процес има две катедри - по фармакогнозия (наука, която изучава лекарствените суровини от растителен и животински произход) с галенична фармация и по фармацевтична химия.

През 1947-а е решено, че ще се подобри обучението, ако то се извършва в колаборация с катедрите от Медицинския факултет (МФ), където се изучават учебни дисциплини, които са еднакво важни за двете специалности. Университетското ръководство смята, че това ще помогне и за обучението на бъдещите медици.
С Указ №676 от лятото на 1950 г. фармацевтичният отдел става факултет към новосъздадената Медицинска академия (МА).

През 1951/1952 г. в него са назначени тринадесет преподаватели, асистентите са десет. Първият ръководител на новия деканат е проф. Димитър Далев, а негов заместник е проф. Петър Николов.

Приносът на първия декан за развитието на фармацевтичната специалност

Димитър Далев завършва "Химия" в Софийския университет, след дипломирането си е поканен за асистент от проф. Асен Златарски. През 1936-1938 г. специализира в Германия, където работи с проф. Карл Маних (в Берлинския фармакологичен институт) и с прочутия специалист по алкалоидите проф. Херман Лойкс (в Берлинския химически институт). От 1945-а поема ръководството на Фармацевтичния отдел, а по-късно пише учебници за новата специалност, като развива и научно-изследователска дейност на факултета, чете лекции по органична и фармацевтична химия.

Негова е заслугата за разработването на първите учебни планове и структуриране на обучителния процес. Полага много усилия за насочването на дейността на катедрите към развитието на фармацевтичната практика и производство. Счита, че тази университетска специалност трябва да подготвя кадри, които да са готови както за аптечната практика, така и за лекарствената индустрия. През 1967-а са създадени два профила за обучение - аптечен и производствен.

Утвърждава развитието на изследователската дейност в три направления - химически изследвания на растителните видове и извличането от тях на активни лечебни вещества, синтез на нови лекарствени вещества и разработването на система за бърз контрол, анализ и стандартизация на фармакологичните препарати. Научната му дейност обхваща над 80 експеримента, публикувани и представяни у нас и в чужбина, за които получава високи оценки.

Промени в структурата на факултета

В края на 50-те години във факултета се създават нови катедри: по неорганична и аналитична химия (през 1959 г., през 62-а обучението в нея е разширено с лекции по физикохимия, през 70-та и по математика), по организация и икономика на аптечното дело (1972 г.), по фармакология и токсикология (1973 г.), като самостоятелни катедри се обособяват катедрите по фармацевтична и органична химия (1982 г.) и в края на века се създава катедра по промишлена фармация.

Към тях се създават звена - научни и производствени лаборатории. През 1968-а започва дейността си лабораторията за контрол и стандартизация на растителни дроги, а по-късно и за биотехнологии към катедрата по фармакогнозия. До началото на 80-те години на ХХ век се създават няколко нови научно-производствени звена, които по-късно, заедно с малкия фармацевтичен завод към Медицинска академия се обединяват в НПСК (Научно-производствен стопански комбинат) по Фармация.

Факултетът е разположен на ул. „Екзарх Йосиф” N15, в него са събрани почти всички негови структури, без Катедрата по фармацевтична химия. През 1966 г. поради разрастване му, факултетът се премества на ул. "Дунав" №2. Там са разположени повечето от звената, но се ползва базата на МФ. Едва в началото на 90-те, в сградата, в която са вложени много средства за реконструкцията й, се събират всички катедри, административната част и лабораториите.

През годините факултетът преминава към различни ВУЗ-ове. До 1956 година е към Медицинската академия (която носи името на партийния и държавен лидер Вълко Червенков), до 1972-а е към Висшия медицински институт (ВМИ), до 1986-а е пак към ВМИ, но институтът тогава е част от МА, от 1986 до 1991 г. е в структурата на Научния институт по фармация и фармакология към МА, до 1994-а е отново във ВМИ, а от 1995-а е част от столичния Медицинския университет.

През 21 век в страната фармацевтичните факултети са пет. Новите са създадени към медицинските ВУЗ-ове - в Пловдив 2003-а, във Варна 2008-а и в Плевен 2018-а, химическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е преобразуван във Факултет по химия и фармация през 2012 година.