Болница „Джонс Хопкинс“ и историята на нейното създаване

От 1889г.

Болница „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, САЩ, е открита на 7 май 1889 г. Тогава я определят като национално чудо и като най-големия медицински център в страната. Болницата разполага със 17 сгради и 330 болнични легла. В нея работят 25 лекари и други 200 служители. Основната задача на лечебното заведение, според плана на нейния създател Джонс Хопкинс, е тя да предоставя грижи на всеки независимо от пола, възрастта или расата му. Откриването на болницата, а четири години по-късно и на Медицинския факултет към Университета „Джонс Хопкинс“, са нова ера в грижата за болните и в медицинското образование.

Всичко това става възможно благодарение на желанието на Джонс Хопкинс да използва натрупаното през годините състояние в полза на хората. Оставя част от парите си на оцелели роднини и на слугите си, но не спира с това. Консултира се с приятели, а вероятно влияние върху решението му оказва и основания през 1857 г. от друг американски филантроп Пийбоди Институт „Пийбоди“ в Балтимор.
Джонс Хопкинс иска болница, която е свързана с медицинско училище, а то от своя страна е част от университет. За времето това е радикална идея, която по-късно обаче става модел за академичните институции. За да реализира намисленото бизнесменът събира 12 души и създава Съвет на настоятелите. В завещанието му е посочено, че сумата от 7 милиона долара трябва да бъде разпределена поравно между болницата и университетът, които ще носят неговото име.

› Джонс Хопкинс - кратка история на живота му

› Изборът на място

› Джон Билингс и строителството на болницата

› Основателите

Джонс Хопкинс – кратка история на живота му

Джонс Хопкинс е роден на 19 май 1795 г. Той е второто от 11 деца в семейството на квакери. Израства в Уайтхол, където фамилията притежава ферма. Когато е на 17 години отива в Балтимор при брата на баща си, търговец на едро. Тук се случва нещо, което сякаш предопределя бъдещето на Джонс. Той се влюбва в братовчедка си, която отвръща на чувствата му. Искат да се оженят, но квакерската традиция забранява брак между братовчеди. Джонс и Елизабет си обещават, че никой от двамата няма да се ожени за друг човек. Остават приятели през целия си живот. Невъзможността да има семеен живот кара младия мъж да насочи цялата си енергия към работата. Започва собствен бизнес. Минава през доставка на тютюн, продажба на уиски, усилена търговска дейност. Всичко това води до натрупване на средства.

С нарастването на богатството се променя и фокусът на бизнесмена. Той започва да проявява интерес към банковото дело и развиващите се индустрии, в които инвестира. Става президент на Търговската национална банка на Балтимор, оглавява и още няколко банки. През 1847 г. е директор на железопътната компания Балтимор – Охайо. От архивите и публикациите в медиите става ясно, че той на няколко пъти спасява от финансови затруднения и банкрут както железопътната компания, така и други бизнес начинания в Балтимор. Предоставя заеми с много ниска лихва на млади мъже, които започват бизнес, докато на заможните заемите са с по-висок лихвен процент.

С напредването на възрастта Джонс Хопкинс започва да търси начин как да използва богатството си в полза на хората. Постепенно стига до идеята за създаването на университет, който да бъде свързан с болница. За целта събира 12 души – местни лидери, хора с авторитет и познания. Това е Съветът на настоятелите. Тяхна е задачата да намерят и привлекат водещи преподаватели и медицински специалисти за университета и болницата. В последните месеци от живота си Джонс Хопкинс обяснява подробно в писмо до Съвета идеите си за болницата.

„Болните в неравностойно положение, бедните не само от града и щата без оглед на пол, възраст или цвят на кожата, които са претърпели каквато и да е злополука, хора без приятели и роднини ще бъдат приемани в болницата безплатно. Ваше специално задължение ще бъде да осигурите хирурзи и лекари с най-висок профил и най-големи умения“, пише филантропът. Настоява обширният двор пред болничните сгради да бъде озеленен с дървета и цветя, „за да осигурява утеха на болните“, но и да доставя радост и наслада на хората от града. Не на последно място Джонс Хопкинс подчертава, че „болницата трябва да стане част от медицинския факултет на този университет, за който съм осигурил достатъчно средства в завещанието си“.

Джонс Хопкинс умира в навечерието на Коледа през 1873 г. Оставя 7 милиона долара на университета и болницата, които ще носят неговото име. За онези години това е най-голямото завещание от този вид в САЩ.

Изборът на място

В началото филантропът обмисля възможността новата болница да бъде разположена в неговото селско имение в Клифтън. По-късно обаче решава да използва пространството, където е разположена психиатричната клиника в Мериленд. След като преместват болните на ново място в Спринг Гроув, управляващите се обръща с молба към Хопкинс да закупи мястото. Той познава добре приюта, защото го подпомага в продължение на двадесет години.

За промяната на решението му се посочват два основни аргумента. Единият е, че така болницата ще бъде по-близо най-вече до бедните и всички, нуждаещи се от помощ хора, а другият, че е по-добре сградата да е разположена на високо.

Съветът се обръща към петима души, които са известни експерти. Избират Джон Билингс.

Джон Билингс и строителството на болницата

Хирург, експерт по строителството и управлението на болниците, пионер по отношение на обществената хигиена, действащ хирург по време Гражданската война, първи директор на Нюйоркската обществена библиотека – Джон Билингс е изключителна личност. Доказва го през целия си живот. Проектира изцяло болница „Джонс Хопкинс“ и дава предложение как медицинското училище да бъде част от нея.
Първият план, който създава, не го удовлетворява. Заминава за Европа, където търси съвети от администраторите на едни от най-известните европейски болници. Среща се с университетски преподаватели и експерти в Англия, Шотландия, Германия и Австрия.

Преработеният план включва предложения както за сградите, така и за начина, по който те да бъдат изпълнени със съдържание. Предлага четиригодишна програма за медицинско училище с не повече от 25 студенти в клас. Изискванията за прием са сериозни, а тестовете трудни.

Бостънската архитектурна фирма „Кабът и Чандлър“ проектира болницата.

Строителството продължава 12 години. Всички сгради са изградени от червени тухли, облицовани с камък, син пясъчник и теракота. Стъклото за прозорците е от Франция. Архитект Джон Ниенси следва стриктно инструкциите на Джон Билингс, в основата на които е идеята да бъде създадена болница, която ограничава разпространението на болести.

 Проектът на Билингс цели да предпази пациентите от замърсен въздух чрез прецизно изчислена вентилационна система. За да предотврати проникването от едно отделение в друго на мръсен въздух, Билинс ги разполага едно зад друго, а не в сграда на няколко етажа. Болницата е първата в страната с централно отопление. Вътрешните ъгли на стените са извити, за да не се натрупват мръсотия и прах.

Електрифицирана е, създадена е телефонна мрежа.

От деня на откриването вестниците показват впечатляващия вид на болницата – отворена ротонда с осмоъгълни орнаменти на пода, а през 1896 г. точно в този център разполагат статуя на Христос, висока три метра. Тя е дарена от един от най-богатите бизнесмени в Балтимор Уилям Спенс.

Общо 17 болнични сгради обграждат открития двор. Те включват централна административна сграда, две частни, четири обикновени и едно изолационно отделение, бани, кухня, перално помещение, диспансер, аптека, сграда за патология, дом за медицинските сестри, амфитеатър, конюшня.

Само три от историческите сгради в стил „Кралица Ана“ съществуват и сега и това са куполната административна сграда, около двете страни на която има мъжки и женски отделения.

Основателите

Голямата четворка – така са известни в Университета „Джонс Хопкинс“ лекарите – основатели на Медицинския факултет и на болницата. Това са патологът Уилям Хенри Уелч, хирургът Уилям Стюарт Холстед, интернистът Уилям Ослър и гинекологът Хауърд Кели. Всеки един от тях оказва по свой собствен начин дълбоко и трайно влияние върху медицинското образование, изследванията и медицинската практика в САЩ. И четиримата са високообразовани, ерудирани и в същото време нетрадиционни, лидери и визионери, мъже с характер.

Университетът „Джонс Хопкинс“ открива врати през 1876 г. Даниел Гилман ръководи него, болницата и училищата по медицина и за медицински сестри, както и университетското издателство. При откриването на университета Даниел Гилман определя целта така: „Да създадем учени, които са силни, умни, полезни, истински. Мисията на университета е да образова своите студенти, да развива капацитета им за учене през целия живот, да насърчава независимите и оригинални изследвания и да донесе ползи за света от откритията, които прави.“

Уилям Уелч е първият, който се присъединява към факултета. Ако има нещо странно, то е, че като младеж няма никакво желание да тръгне по пътя на баща си, който е лекар. След като завършва Йейл, се надява да започне работа като преподавател по класическа литература, но работа няма. И така се записва да учи в Колежа на лекарите и хирурзите в Ню Йорк, смятан за един от най-добрите в страната. След като завършва заминава за Германия, за да учи патология и бактериология. След завръщането си преподава в колежа „Белвю“ в Ню Йорк до момента, в който е поканен да стане част от Медицинския факултет на Университета „Джонс Хопкинс“. Д-р Уелч предпочита научната работа и до 1886 г. обучава 16 докторанти – учени- изследователи с медицинско образование. Програмата, която той създава, е първата за обучение на лекари в страната. Учениците му го определят като ексцентричен, но и вдъхновяващ. Д-р Уелч обучава едни от най-изтъкнатите учени за тези години. Сред тях са Уолтър Рийд, Джеймс Карол и Джеси Лазиър, които откриват, че жълтата треска се предава от комари. През 1916 г. той основава първото в страната училище по обществено здраве, а от 1926-а оглавява Института по история на медицината. И двете са част от Университета „Джонс Хопкинс“.

Д-р Уилям Холстед е другата емблематична фигура. А точно Уилям Уелч спасява кариерата му, съсипана след експериментирането му с приема на кокаин като анестетик и зависимостта му. Д-р Холстед, който става първият главен хирург в болницата, описва първи инжектирането на кокаин в ствола на сетивен нерв, за да блокира болката. Първи е и в още много неща, като въвеждането на хирургични ръкавици, на нови хирургични техники за щитовидната жлеза, рака на гърдата, кръвоносните съдове. Едно от най-големите му постижения е създаването на първата официална програма за обучение на хирурзите.

Третият член на „Голямата четворка“ д-р Уилям Ослър става главен лекар през 1888 г. Интернистът е известен с това, че използва мнемоника (съвкупността от правила и начини за лесно и бързо запаметяване), за да помага на учениците си. Тестът му „Принципи и практика в медицината“ от 1892 г. става емблема по вътрешна медицина и бива актуализиран непрекъснато. Създава и програма за медицинска резидентура (специализирана програма за обучение на лекари в определена област след завършването – специализация), която в настоящето е норма в повечето болници за обучение. Въвежда новаторската практика да води студентите още в началото на обучението при болните, така до третата година те вече свалят анамнеза, преглеждат, извършват лабораторни изследвания.

Гинекологът Хауърд Кели е четвъртият от групата на основателите. Негова е заслугата гинекологията да се утвърди като истинска специалност. Възлага на специализантите по гинекология много големи отговорности. Насочва усилията си върху разработването на нови хирургически подходи към женските заболявания и върху разбирането за основната патология. Изобретява множество медицински устройства, сред които и уринния цистоскоп. След откриването на радия е сред първите, които го изпробват за лечение на рак. Въвежда използването на абсорбиращи се конци. Ревностен християнин д-р Хауърд Кели събира всички на молитва преди всяка операция. Бори се срещу организираната проституция, работи усърдно за редовните прегледи и рехабилитацията на тези жени.