Създаване на болницата "Нормансфийлд" ("Normansfield") през 1868 година

От 1868г.

През 1868 година британският лекар Джон Лангдън Даун, който пръв описал в детайли различните проявления на синдрома на Даун, основал частен дом за хора с умствена изостаналост в Тедингтън, Англия, който бил наречен "Нормансфийлд" ("Normansfield").

В своето начинание Даун бил подпомогнат и финансово, и морално от редица свои близки, познати и колеги. Така, към необитаемата в продължение на две години чисто нова фамилна къща, разположена в центъра на живописен парк, били добавени още две крила, от двете й страни. Построени били също и зала за отмора и забавление, както и различни работилници за творческа дейност, мъжки клуб и пералня. Първоначално, в лечебната институция били приети само 20 пациенти. В периода между 1868-ма до 1891-ва броят на настаняваните за лечение вече наброявал 150 души. Съпругата на Джон - Мери, която била изключително способна и практична жена, поела по-голямата част от управлението на болницата и под нейния контрол се осъществявали основните организационни дейности. Само за броени месеци "Нормансфийлд" се сдобила с голяма популярност и към управата на заведението непрекъснато били отправяни молби и запитвания за настаняване на болни.

Когато Джон и жена му починали (съответно през 1896-та и през 1901-ва), те завещали "Normansfield" на синове си  Реджиналд и Пърси. Братята били с медицинско образование и определено знаели какво да правят с предоставеното им наследство.

Със старта на новия, 21-ви, век до началото на Първата световна война болницата преживяла забележителен разцвет. Медицинската грижа, обученията и заниманията за пациентите били модернизирани, което, съвсем логично, довело до подобряване и на състоянието на болните. Тогава именно "Нормансфийлд" била разделена на четири отделния – едно за жени и деца, едно за мъже и момчета, едно за възрастни жени и едно за възрастни мъже. Всяка от тези възрастови групи разполагала със свое отделно кътче в градината и в парка. За пациентите били организирани ежедневни упражнения и игри, а в ателиетата болните изработвали различни изделия, като своеобразна арт терапия, която в бъдеще щяла допълнително да докаже своята полезност. Болничната институция разполагала също с детска градина и с преподаватели. Често били организирани уроци по танци и по каране на кънки за най-малките, но също и за големите пациенти.

На територията на "Normansfield" процъфтявали голяма ферма и зеленчукова градина. Домашните животни, заедно с хранителните продукти, идващи директно от градината, осигурявали качествена храна за пациентите, а грижата за продукцията и за обитателите на фермата се явявали като допълнителни занимания за болните.

С избухването на Втората световна война управителите на заведението се изправили пред редица предизвикателства. Лечебната институция се оказала разположена в опасен военен район и било нужно да се направят редица нововъведения с цел осигуряване на сигурността на хората вътре. Въпреки трудностите, персоналът демонстрирал висок дух и служителите взаимно се окуражавали. След войната "Normansfield" била присвоена от британските власти.

В крайна сметка, в продължение на век управителите й успели да поддържат добрата й репутация и да работят с продуктивни решения за развитието й.