Създаване на болнични заведения по УНГ в Плевен, Бургас, Стара Загора, Враца, Видин, Хасково

От 1920г.

Болничните заведения винаги са се считали за съществен институционален елемент при обособяването на която и да е клинична специалност, а историята на оториноларингологията в страната ни не е изключение.

И така, първото очно-ушно-носно-гърлено отделение в Плевен отваря врати през 1920 година. То било под ръководството д-р Стоян Тончев. През 1925 година болничната институция била закрита. Три години по-късно закритото отделение бива възстановено, а институцията започва да се ръководи от медиците Н. Шиваров, Т. Симеонов и Б. Маринов, който през 1945 година разкрил самостоятелно УНГ отделение.

Впоследствие д-р Печигаров разкрил първия частен УНГ-кабинет, а след 1930 година било създадено първото частно Очно-ушно-носно-гърлено отделение в Плевен.

В Бургас, през 1930 г. П. Тодоров оглавява новосъздаденото Очно-ушно-носно-гърлено отделение. През 1932 г. в отделението започва работа В. Чакъров, който поема през 1945 г. самостоятелното вече УНГ

В Стара Загора било създадено смесено отделение, в което се третирали заболяванията на ушите носа и гърлото с 20 легла било открито през 1931 г. Негови началници станали д-р Ст. Бакалов и д-р Ст. Койчев.

УНГ отделения отворили врати във Врачанската (1945година), Видинската (1947) и Хасковската болница 1948 година.

В Неврокоп д-р А. Кюлев, който бил сред учениците на д-р Cт. Белинов, разкрил частен кабинет по УНГ болести, а през 1948 г. - УНГ кабинет, който бил част от Районната болница, приемаща лежащо болни в хирургичното и вътрешното отделение.

След създаването на Медицинския факултет в град София през 1917 г. оториноларингологията в България утвърдила още веднъж своя университетски статус, генерирайки ресурс от нови професионалисти. Тяхната работа била от съществено значение за качествено осигуряване на потребностите от лечебна, учебна и научноизследователска дейност. Това станало възможно благодарение на усилията на  основоположниците на оториноларингологията страната ни – д-р Ив. Кипров и д-р Cт. Белинов.