Създаване на парижката университетска болница "Салпетриера" през 17-ти век

От 1656г.

Любопитен факт е, че преди да се превърне в болнично заведение, някога "Салпетриера" била фабрика за производство на барут. През различни периоди от време парижката институция била затвор, както и приют на душевно болни хора, на криминално проявени, епилептици и бедни. Твърди се все пак, че през 1656 година Луи XIV поставил задача на известния френски архитект Либерал Брюан да построи болница на мястото на бившата фабрика. Така именно било поставено началото на "Салпетриера", която в началото изпълнявала функциите на хоспис ("Hospice de la Salpêtrière"). Горе-долу две десетилетия по-късно, през 1684-та, сградата й била разширена с допълнителни постройки.

В навечерието на Френската революция, избухнала през 1789 година, "Салпетриера" била смятана за най-голямата болница в света. В нея можело да бъдат настанявани до 10, 000 пациенти, включително 300 затворници /голяма част от които – жени, заловени да проституират по парижките улици./ Освен впечатляващия си капацитет, в немалък период от време заведението било известно и с не особено хуманните лечебни методи, прилагани в него, по отношение на третирането на болните от ментални проблеми. Все пак, през първата половина на 19-ти век френският лекар Филип Пинел, попадайки в "Салпетриера", инициирал редица нововъведения в психиатричните терапии, правейки ги доста по-хуманни. В реформаторската си дейност Пинел бил наследен от асистента си Жан-Етиен Доминик Ескирол. През 1817-та последният за пръв път започнал да изнася систематични лекции в областта на психиатрията във Франция. Постоянен посетител на "Салпетриера" от 1842-ра бил и Гийом-Бенджамин Дюшен. Леко странен и затворен в себе си, Дюшен безспорно бил интересна фигура в психиатричната наука в Страната на петлите. Въпреки че не разполагал с постоянно назначение в болницата, той често се "възползвал" от нейните пациенти, изпробвайки върху тях иновативните си диагностични техники. Може да се каже, че клиничната практика на Дюшен била удивителна "компилация" от психология, електричество, фотография и физиология.

По-късно, благодарение на прочутия френски медик Жан-Мартен Шарко, "Салпетриера" се превърнала във важен психиатричен център. Шарко, който взаимствал редица от идеите на Дюшен, с редовната си преподавателска дейност в отделенията на лечебна институция спомогнали за това да бъде разкрит и изучен произходът на редица заболявания, межди които невросифилисът, епилепсията и инсултът. В болницата започнали да идват студенти от цяла Европа, за да слушат Шарко и да гледат любопитните му демонстрации. Измежду тези млади и ентусиазирани бъдещи специалисти през 1885-та бил и Зигмунд Фройд – по онова време само 29-годишен.

През 1911-та "Салпетриера" била обединена с лечебното заведение "Hôpital de la Pitié " и двете формирали университетската болница "Питие- Салпетриера".

През годините във въпросната институция са били лекувани голям брой известни личности, между които актьорът Ален Делон и бившият френски президент Жак Ширак.