Създаване на Хомеопатичната болница в Лондон

От 1849г.

Хомеопатичната болница в Лондон отворила врати в края на 40-те години на 19-ти век. Главният "виновник" за нейното основаване бил британският медик д-р Фредерик Фостър Харви Куин. В по-широк исторически план, Куин спомогнал много за популяризирането на хомеопатията на Острова и бил ученик на небезизвестният Самюел Ханеман.

Началото

Лечебното заведение, за което ще стане дума в следващите редове, било създадено на 10 октомври 1849г. На практика, едва през март през следващата година обаче бил приет първият пациент и поради тази причина 1850-та се смята за официалното начало на институцията. Сградата била установена в известния лондонски квартал Сохо, но въпреки обещаващия си старт, в първите няколко години заведението останало с ниска посещаемост и недоверие към медицинските услуги, които то предлагало.

Успехът на лондонската хомеопатична болница дошъл през 1854г, когато епидемия от холера избухнала в Сохо. Оказало се, че причината за нея идвала от повреда във водоснабдителната помпа на улица Броуд Стрийт, която повреда довела до замърсяване на водата. По същото време лечебното заведение, основано от Куин, се намирало в най-голяма близост до водоснабдителната система и, логично, то приело най-голям брой заразени. По-важното било, че за болните веднага били положени адекватни грижи и голяма част от тях бързо се възстановили. Само за сравнение, смъртността там била само 16%, а в болницата в Мидълсекс – 53%.

Все пак, дори и след това скептицизмът към хомеопатията продължил да се "държи на ниво". Любопитното е, че в доклад от случилото се по време на гореспоменатата епидемия британският парламент нарочно забравил да спомене за приноса на болницата в справянето с положението и по-точно – да изброи лекарите, направили всичко възможно, за да спасят повече животи.

Развитието

Така или иначе, репутацията на институцията продължавала да расте, а хомеопатията - да се налага все по-успешно на територията на Англия. В периода от 1893г. до 1895г. болницата била преместена на улица Грейт Ормънд Срийт, където се намира и днес. През 1911г. същата била разширена с ново крило. Много известни специалисти хомеопати се присъединявали през годините към болничния й екип, между които: Джон, Хенри Кларк, Джеймс Кениън, Маргарет Тайлър и др.

Според официален документ, открит в подземията на сградата през 1992-ра, става ясно, че от 1889г. до 1923г. 1,426 души били лекувани в заведението. Голяма част от пациентите в професионално отношение се занимавали с нелек ръчен труд. Те страдали от разнообразни състояния, но най-често: от туберкулоза, бронхит, ревматизъм, гастрит. Справянето с типично женските здравословни проблеми също били приоритет на болничното заведение. Мнозина идвали от всички краища на страната с надеждата, че, след като вече преди това били изчерпали всички възможни лечебни решения за проблемите си, най-накрая ще открият алтернативен изход.

В Хомеопатичната болница в Лондон експертите залагали на индивидуален подход в лечението на всеки болен. Редовните консултации, разговорите с потърпевшите, съпричастието били важни условия за постигане на бърз и траен оздравителен процес. Интересното е, че могат да се открият редици доклади, анализиращи дейността на медиците там, които свидетелстват за реализирани техни забележителни подобрения в наистина трудни медицински случаи.

Както можете да се досетите и през 20-ти век болницата продължила да процъфтява, а през 1920 г. институцията попаднала под патронажа на херцога на Йорк (по-късно - крал Джордж VI), който бил провъзгласен за президент на болничното заведение през 1924 г. Няколко години след присъединяването на Джордж VI към трона, институцията добавила към името си "кралска".

В крайна сметка, тя се утвърдила като уважавана институция, такава, на която определено може да се има доверие.

Статията е част от историята на: