Териак: чудодейният лек, който се използва като панацея близо 2 000 години

От I до XIX в. една медицинска смес царува над всички останали лекове: териак. За първи път е приготвен от древногръцки цар, страхуващ се от отрови. Териакът тръгва като антидот за ухапвания от змии и се превръща в панацея, използвана за лечението на всичко – от астма до брадавици, включително и чума.

Много известни медици са експериментирали с лекарството, променяйки оригиналната рецепта. Лекарят на Нерон, Андромах, „подобрява“ рецептата, добавяйки печена плът от пепелянка (подобно на първия антидот срещу ухапване от змия) и увеличава количеството опиум. Известният римски лекар Гален, живял през II в., твърди, че териакът може да успокои морето и посвещава цяла книга на сместа: De antidotis.

През XII в. териакът се превръща в национално лекарство на Венеция и се изнася с печата на републиката. Териакът е толкова важен, че се приготвя само от специално назначени лекари и аптеки на зрелищни церемонии, отворени за публика. Направата му отнема 40 дни, а узряването – 12 години. Рецептите за чудодейния лек обикалят света по Пътя на коприната, от Венеция до Индия и дори Китай. Докато съставките варират спрямо периода, ключови компоненти като плът от пепелянка, опиум и някои билки, присъстват във всички рецепти. Едва през XIX в. репутацията на териака започва да отслабва и след няколко десетилетия той постепенно изчезва от аптеките.

Историята на териака е поразителна: как подобна смес спечелва славата си като лек, способен да се справи с всяко заболяване? И как подобна рецепта запазва популярността си почти 2 000 години? Ще разберете, ако продължите да четете.

Церемония по приготвянето на териак

Произход

В началото териакът всъщност носи друго име – митридатиум, смес, създадена от цар Митридат, който експериментира с токсични отрови, включително змийски. Той изпробва противоотровите върху себе си и затворници. След това смесва успешните антидоти в една рецепта: митридатиум, която съдържа над 40 съставки, включително опиум, джинджифил, шафран, боброво мае и канела.

Разпространение на териака

В Рим Гален прекръства сместа на териак, което означава „див“ или „дивак“ и редовно я дава на своя главен пациент, император Марк Аврелий. След това рецептата за териака се разпространява чрез книгите на учените, лекарските бележки, западните пътешественици, както и чрез търговците по арабските земи. Чудодейната панацея достига Китай през VII в. Римляните разнасят териака по пътя на военните си походи и през X в. се появява в саксонска медицинска книга.

Както вече споменахме, рецептите за териак се променят през вековете; според една лекът има 100 компонента, според други – между 50 и 64. Някои от тях са познати и достъпни като морковите и лавандулата, други са изключително скъпи и вносни като гума арабика, индийско орехче и смола от екзотични дървета. В състава на чудодейния лек влиза буквално целият свят: корени, стъбла, кора, листа, цветове, плодове, семена, гума, смола, животински части и минерални вещества. Взаимодействието между всички компоненти е ключът към лечебните способности на сместа. Комбинацията между действието на отделните съставки не се натрупва, а всяка увеличава силата и обхвата на другите. Или поне такова е становището на много средновековни лекари и учени.

Медицинско приложение на териака

Териакът е създаден предимно като антидот срещу змийски ухапвания, въпреки че бързо става известен като противоотрова за всички познати отрови. С времето териакът започва да се предписва за почти всяка болест, от най-обикновена настинка до сложни заболявания. Някои от съставките притежават добре известни лечебни способности: опиумът се използва като болкоуспокояващо, валерианът и лавандуалата имат лек седативен ефект, а много от подправките – антибактериален. Разбира се, не трябва да пропускаме и плацебо ефекта – лекът действа, защото хората вярват в чудодейните му способности. Като добавим пищните обществени церемонии, на които се приготвя магическото лекарство, официалните печати за качество, високата цена и ограничените количества, всичко създава вълшебна аура около тази чудодейна панацея.

На съвременен език бихме могли да кажем, че териакът е световен бестселър в продължение на хиляди години. Най-странното е, че повечето хора от тези епохи не са чували никога за него. В края на XIX в. учените поставят под въпрос ефикасността на лекарството и популярността му намалява. До началото на XX в. фармацевтите вече са го свалили от полиците си. Днес териакът (без опиум) е една от съставките на Шведската горчивка – друг чудодеен тоник с вълшебни способности, повлияващи цялостното здравословно състояние на човек.

по статията работи: Величка Мартинова