Начало История на медицината Марк Аврелий: римският император, пристрастен към опиума?

Марк Аврелий: римският император, пристрастен към опиума?

От 121г.

Марк Аврелий: римският император, пристрастен към опиума? - изображение

Странно или не опиумът е сред малкото вещества, присъстващи в краткия списък от лекарства, за които историята на медицината, свидетелства, че са в употреба в продължение на около 3500 години. Впечатляващ период, нали? Данни за терапевтичното приложение, а и за злоупотребите с наркотичното вещество могат да се открият в немалко исторически периоди – от приложението на опиум за детските колики в Древен Египет до влагането на психоактивния агент в съвременните упойки. Веществото се продава в миналото и от улични търговци, и от уважавани лекари. Наркотикът не подбира и жертвите си – в лапите му попадат както царе и мъдри личности, така и представителите на най-ниските прослойки в обществото.

Поради тази причина едва ли ще ви изненада, че в плен на наркотика вероятно попада и самият Марк Аврелий. Има доказателства, които навяват идеята, че римският философ страда от наркомания, макар неговите достижения да са обсъждани от човечеството векове наред. Ще ви разкажа в детайли за неговия злополучен опит, не само за да попълним някои празнини в историята за употребата на опасното вещество в медицината, но и за да ви напомня колко опасно може да бъде активното вещество на опиумния мак.

Действително, не е изключено, Марк Аврелий да е поразен от "болестта", изискваща редовното приемане на опиум. Въпреки това, подобни обвинения са тежки и не бива да се отправят с лека ръка. Затова текстът на тази статия ще представи някои доказателства, потвърждаващи евентуалната зависимост на този известен Цезар (те могат да се открият в писанията на небезизвестния Гален, който е личен лекар на философа). Нещо повече, ще ги сравним с фактите, известни на съвременната медицина за този опасен наркотик.

Изглежда, че Papaver somniferum (латинското наименование на опиумния мак), съпътства човечеството още от зората на неговото съществуване. Мощният наркотик, който се извлича от него, също може да се похвали с дълго историческо минало. Минало, в което е вплетено и името на Марк Аний Вер, роден през 121 г. в богато и уважавано семейство във времето на Златния век на Рим. Той е добре образован, става философ, част от школата на стоиците. В крайна сметка, Марк става император Цезар Марк Аврелий Антонин Август.

Като владетел, той се слави като разумен, справедлив, закрилящ бедните. Императорът успешно отблъсква неколкократно нападенията по северните и източните граници и се надява да разшири империята на север до земите на днешна Полша. За съжаление, зад маската си на добър владетел, Марк Аврелий определено не е доволен и не живее в мир със себе си. В своя реч той предупреждава римския народ: "Пазете се, за да не станете и вие Цезари". Изглежда, императорският пост в древната империя определено не е бил за завиждане, особено според философа. Част от нещастието му вероятно се дължи на лошото му здравословно състояние и може би - на зависимостта му към медикамента, който му причинява повече вреди, отколкото ползи. Това лекарство му се дава всекидневно от личния му лекар - Клавдий Гален. Някои от записките му по въпроса, създадени от ръката на великия древноримски медик, са доста показателни. Според тях, т.нар. "териак", съдържащ "маков сок", е единственото, което би могло да го удовлетвори.

Преди да продължим с обвиненията в зависимост, нека изследваме историята на самия опиум, за да си изясним какво е тогавашното познание по отношение на лекарствата с него. Както бе споменато по-горе, опиумът се получава от изсъхналия сок, добит от прецъфтелите главички на мака Papaver somniferum. Шумерски идеограми, датиращи от 4000 г. пр.н.е., описват мака като цветето на радостта - вероятно това са първите писмени данни за употребата на опиума. След това, в Египет около 1500 г. пр.н.е. е създаден Тивийският медицински папирус. Този древен медицински документ разказва, че опиумът е включван като лек срещу колики при кърмачетата. В "Историята на опиума" на Дж. М. Скот, ученият не пропуска да опише този ефект на опиума. Той счита, че именно по този причина опасното вещество е лансирано като лекарство. Дори и да не може да излекува конкретната болест, опиумът премахва болката и успокоява както тялото, така и ума. А в миналото пациентите считат това за достатъчно.

На практика, опиумът "тушира" остротата на немалко симптоми, а по тази причина – употребата му може да се проследи в много епохи. Популярността на психоактивното вещество около 500 г.пр.н.е. постепенно се срива в Древна Гърция. То не може да се приема от всеки, предназначено е предимно за елита. Всъщност, именно в този период макът се среща с първите си противници. Употребата на упойващото вещество е осъдена от Диагор от Мелос, а по-късно и от Хипократ. Ако анализираме един пасаж от Хипократовата клетва, то ще съзрем следното му убеждение: "Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо". Дали то е насочено към смъртоносното упойващо цвете – можем само да гадаем.

Клавдий Гален (130-201 г.), обаче, възстановява бляскавата репутация на опиума. Негово е убеждението, че смолистото вещество, добито от маков сок, противодейства на повечето отрови и отровните ухапвания. То третира хронично главоболие, световъртеж, глухота, епилепсия, апоплексия, замъглено зрение, загуба на глас, астма, кашлица от всякакъв род, кървави храчки, задух, колики, жълтеница, уголемен далак, жлъчни камъни, уринарни проблеми, треска, асцид, проказа, женска истерия, меланхолия и всички видове епидемии.

Гален си изгражда научен подход към употребата на опиум и внимателно записва методите и тънкостите по приготвянето на налкотичното лекарство на Марк Аврелий. Освен че е личен лекар на Марк Аврелий, гладиаторският медик се грижи и за императорите Комод и Север. Галеновите записки свидетелстват, че Комод избягва да приема лекарството, докато Север настоява да получава точната формула, която взема и Марк Аврелий. След рухването на Римската империя арабите поемат разпространението на опиум до Европа и Ориента. За разлика от алкохола, опиумът не е забранен от Корана, а употребата му от масите е обичайна гледка около 1000 г.

Нека се върнем към доказателствата около случая на Марк Аврелий. Документацията за живота и здравето на този император постъпва до нас от два важни източника. Първо - писанията на самия Гален, от които няколко раздела, са посветени на императора и подготовката на неговия териак от маков сок. Описанията на лекаря изразяват и някои от древноримските вярвания за свойствата на упойващата смола в този времеви период. Гален твърди, че дневната доза от лекарството гарантира: "пълен имунитет срещу отровите и вредните вещества", а това е и причината, поради която императорът го приема. Медикът отбеляза някои любопитни свойства на лекарството си - отслабване на ефекта му през годините и изграждане на толерантност, когато се приема ежедневно. Преди да постъпи на работа при Марк Аврелий, Гален създава и т.нар. "антидот" - друга лекарствена смес, съдържаща маков сок.

Той успешно се справя с тази си отговорност, а медикаментът му действа чудесно на пациентите. След това, Гален започва да практикува като главен лекар при императора. Това събитие съвпада със серия от германски войни, водени по поречието на река Дунав, а Цезар прекарва много време близо до бойното поле. Галеновото лекарство може да се приема с или без вода, с вино (което го прави подобно на лауданум), подправено с мед или канела.

Когато лекарят смесва и последните съставки, териакът му е толкова приятен, че императорът изисква приготвената му партида да се използва веднага, без да се изчака периодът на обичайната "ферментация". Обикновено Гален дава време на медикамента, за да може да постои за определен период преди употреба. Това вероятно позволява да настъпи известно разграждане на активните му съставки. Причината, поради която императорът оценява лекарствената си смес с канела толкова високо, вероятно се дължи на факта, че ефектът на пресния опиум е по-силен.

Постепенно Марк Аврелий започва да демонстрира притеснителни признаци, характерни за хроничната опиумна зависимост. Когато Гален опитва да ограничи или премахне изцяло маковия сок от лекарството, императорът започва да страда от мъчително безсъние, което не се възстановява, докато медикът не се принуждава отново да прибегне до ефектите на мака. Животът и поведението на Марк Аврелий започват да приличат на този на други известни исторически личности с наркозависимост. Доказателството в подкрепа на това твърдение е заложено във втория том на философа, в който той описва събития от живота си. Творбата му се нарича "Медитации". Неговата колекция от дванадесет тома разкрива Цезаровия опит и възгледи за света и човешката природа.

Описанията на императора в "Медитации" не са много по-различни от това, което обрисува по негов адрес авторът Томас У. Африка в творбата си: "The Immense Majesty: A History of Rome and the Roman Empire" ("Всеобхватните величества: История на Рим и Римската империя"). Според писателя римският император е: "Крехък и болнав, Марк живее със стиснати юмруци, смятайки че животът е отчаяна борба или ежедневна смърт в ямата на зверовете".

Марк Аврелий не спира да има странни и кошмарни сънища, а възприятията му за реалността бавно се променят и изкривяват: "Императорът намира красотата в отрови, тръни и вредни неща, а дори и в пяната по муцуната на дивите свине и зейналите челюсти на зверовете от арената".

Доказателствата не оставят почти никакво съмнение, че Марк Аврелий консумира опиум - често, ако не и ежедневно. Дозата му, наречена от Гален с римския термин киамос, се равнява на 0,033 грама опиум. Сама по себе си, тя едва ли би предизвикала силната зависимост на императора. Няма сигурен начин да узнаем дали това е точната доза, получавана от Марк Аврелий, но физическите ефекти, които са описани от лекаря му, ни карат да се съмняваме.

За да се извърши справедливо оценяване и да се направи оправдано заключение, цялостната информация би трябвало детайлно да се прегледа и оцени, да се систематизират историческите описания, личните сметки, както и медицински познания на римляните. Единствено този процес би подкрепил описаните твърдения за императора, докато други ще си останат само като хипотези. Като при всяка друга древна история, липсата на надеждни данни и трудностите при проверката на съществуващите източници гарантира, че случаят на Марк Аврелий в известна степен ще си остане загадка.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Снимка: dailystoic.com

Източник: http://www.ucalgary.ca/uofc/Others/HOM/Dayspapers2001.pdf#page=92

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияСнимкиЛайфстайлЛюбопитноЛечения