Тоби Хъкет – първият пациент, лекуван с антибиотика ауреомицин

От 1948г.

В началото на 1948 г., петгодишният Тоби Хъкет и родителите му нахлуват в детската болница "Джон Хопкинс" във Вашингтон. Малчуганът е приет с тежка коремна болка. Става ясно, че апендиксът на Тоби е разкъсан.

Направена му е спешна операция. Въпреки че спешната хирургическа намеса е успешна и навременна, детето развива сериозна инфекция. Неочакваните тежки усложнения  и ограниченият (тогава) избор от антибиотици, се оказват неефективни. Детето е на прага на смъртта. Точно по това време учените работят по нов експериментален антибиотик, който наскоро е донесен в университета.

Целта на изследователите е да тестват клиничната употреба на съединението, което дотогава е използвано неколкократно при хора. Веществото се тества, за да се провери дали действа и като химиотерапевтичен агент.

Тъй като тогавашните антибиотици се провалят, Тоби Хъкет и изплашените му родители са готови да предприемат отчаяни мерки – съгласяват се той да бъде лекуван с ново лекарство. Експерименталното съединение е жълто оцветено и наскоро е изпратено от "Lederle Laboratories Division", което е част от "American Cyanamid". Лекарството се разпространява под името "Aureomycin" ("ауреомицин").

Семейството поема риск, без да имат право на избор. За щастие лекарството действа и детето се възстановява. Вече порасналият Тоби Хъкет разказва: "Спомням си, че бях поставен на операционната маса, крещях, плачех и виждах, че газовата маска се доближава до лицето ми. Останах в тази болница много дълго след лечението". В рамките на месеци детето се възстановява напълно. Той е един от първите пациенти, чийто живот е спасен от ауреомицина.

Антибиотикът е открит в началото на 40-те години от "Lederle Laboratories Division" ("Ледерле лабораторис дивижън"). Мисията на компанията е да създава нови съединения и лекарства (особено антибиотици). Дружеството започва работа в края на 30-те години на ХХ век. Фармацевтичните компании през тази епоха осъзнават колко необходимо, ценно и доходоносно е производството на пеницилин. Това променя не само хода на техния бизнес, преобразува се и лекарствената терапия, прилагана дотогава.

Първоначално фармацевтичните компаниите (това авжи и за "Ледерле лабораторис дивижън") са съсредоточени главно в производството на потребителски продукти. По-късно те започват да наемат учени, специалисти в различни медицински области. Започват да се създават химикали, биологични продукти и други молекули, които да могат да се борят срещу множество болести. Процесът повлиява на фармацевтичната индустрия, съсредоточила се в производството на антибиотици.

През 1938 г. президентът на "Цианамид" Уилям Б. Бел представя на своите ръководители новата мисия на компанията: "Може да не успеете, но може и да откриете лекарство, способно да се справи с тежки заболявания, тогава обществото ще бъде добре обслужено, а нашата компанията ще просперира". Това изказване бележи началото на работата по разработването на нови антибиотици от "Цианамид". 

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на тетрациклиновите антибиотици