Томас Едисон и различните медицински версии за глухотата му

От 1847г. до 1931г.

Томас Едисон е един от най-популярните американски изобретатели, оставил дълбока следа в историята и допринесъл изключително много днес ние да се радваме на удобства като електрическата крушка например или всеки дом и сграда да разполага с електричество.

Едисон е може би един от най-плодотворните учени, на чието име са издадени 1093 патента. Затова е удивително колко много е успял да постигне изобретателят на фона на затрудненията, които е имал по отношение на здравето си. Животът му е низ от амбиция, предизвикателства и активност, надхвърлящи всякакви граници.

Детето, което е посредствен ученик заради проблеми със слуха

Томас Алва Едисон е роден на 11 февруари 1847 г. в Милано, Охайо. Майка му Нанси и баща му Самюъл имат общо седем деца, от които оцеляват четири, като най-малкият е Томас. Когато е седемгодишен, семейството му се мести в Порт Хюрън, Мичиган, и там той прекарва детските си години.
Здравословните му проблеми започват още тогава и се отразяват на представянето и подготовката му в училище. И до ден днешен не е ясна причината, поради която малкият Томас губи слуха си. На по-късна възраст самият Едисон разказва пред приятели, че на 12 години, докато работел като продавач на вестници и предлагал сандвичи на пътниците по железопътната линия между Порт Хюрън и Детройт, един железничар го издърпал за ушите, помагайки му да се качи в движение на един от влаковете. Втора версия разказва, че глухотата му настъпила, след като кондуктор го ударил по ушите заради възникнал пожар в един от вагоните по вина на младия разносвач. Години след това Едисон отрича двете случки да са истина и така мистерията около загубата на слуха му остава неизяснена, но е факт, че от дете той е почти глух и с двете уши.

Заради здравословните си проблеми малкият Томас не се слави като добър и прилежен ученик. Учителите го смятат за едва ли не умствено изоставащо дете, което среща трудности при разбирането и възприемането на уроците, които те преподават, има затруднения с възпроизвеждането и възприемането на думите и речта, оттам и посещенията му в училище стават по-редки. След поредното пререкание с преподавател майка му взима решението да го обучава сама вкъщи.

>>> Томас Едисън и училищната бележка, която го дамгосва като умствено изостанал

За да компенсира щетите, нанесени от увредения му слух, малкият Едисон се превръща в запален читател, който жадно поглъща една след друга всяка книга, която му попадне. Проявява искрен интерес към механиката и химическите експерименти.

>>> Болестите в живота на Бетовен - глухотата, ревматизма и чернодробната цироза

Версиите за глухотата на Едисон

Най-различни специалисти не могат да постигнат консенсус по отношение на причината, довела до загубата на слух при Томас Едисон. Версиите са най-различни, но един от неговите биографи - Пол Израел, директор и главен редактор на проекта Thomas A. Edison Papers на университета Rutgers, предполага, че ученият е боледувал много често от ушни инфекции като дете, което е довело до проблемите със слуха. Ушни хирурзи, проследявайки историческите следи, отнасящи се до загубата на слух при Едисон, постфактум поставили няколко възможни диагнози, които може да са причина за двустранната му кондуктивна глухота. Едната е отосклероза - ненормален растеж и ремоделиране на малките костици в средното ухо, а другата е холестеома (деструктивно израстване на кожата в средното ухо). По времето, когато е живял Едисон, ушните инфекции не е било възможно да бъдат лекувани с антибиотици, както е в нашето съвремие, и често са оставяни сами да отшумят или се усложнявали и довеждали до по-сериозни инфекции на средното ухо, перфорация на тъпанчето, инфектиране на мастоидната кост и дори до менингит.

Друга причина за загубата на слуха още в детството, която се изтъква от специалисти, е вероятно прекарана скарлатина от Томас Едисон. Признаците сочат, че увреждането на слуха при него е или проводно (една болестна причина, съпроводена от друга), или смесено по природа, по всяка вероятност усложнено с течение на времето и възрастта. Отоларинголозите коментират, че скарлатината може да доведе до остър среден отит много по-често, отколкото всяко друго заболяване. Също така случаите, в които този отит прераства в мастоидит, нуждаещ се от хирургична намеса, са притеснително повече. Именно затова техните предположения са, че при учения става въпрос точно за възпаление на средното ухо с мастоидит.

Има много доказателства, които сочат, че глухотата изобщо не притеснявала Едисон или поне не му създавала дискомфорта, който се очаква в такова състояние. Напротив, той дори не я смятал за недостатък, а за предимство, което му позволявало да се концентрира на максимална степен и го предпазвало от излишния шум, или както той го нарича - "от всички безсмислени звуци, които нормалните хора чуват".