Традиции в биологията, натрупвани от различните култури

В древен Китай трудовете, касаещи биологията могат да бъдат открити в няколко различни дисциплини, както и в записки на известни билкари, лекари, алхимици и философи. Даоистката традиция на китайската алхимия например може да се счита за част от науките за живота (включително биологията), защото тя се фокусира върху здравето. Системата на класическата китайска медицина обикновено се съсредоточава около теорията за ин и ян, както и петте елемента. Даоистките философи като Джуанджи, живял през четвърти век пр.н.е. Той лансира идеята, че животинските видове не са стабилни във времето, те се изменят, приспособявайки се за живот в различни среди.

Древните индийски традиции

Една от най-старите медицински системи произхожда от Индийския субконтинент и е известна като Аюрведа. Възникнала е около 1500 г. пр.н.е. от Атхарваведа (една от четирите древни книги, съхраняващи индийски знания, мъдрост и култура).

Древната индийска аюрведическа традиция независимо разработва концепцията за трите вида течности, циркулиращи в човешкото тяло. Тя е много подобна на концепцията за четирите течности в старогръцката медицина, въпреки че аюрведичната система включва допълнителни факти, като например това, че тялото се състои от пет елемента и притежава седем основни вида тъкани.
Аюрведическите писатели класифицират живите организми в четири категории според  метода на раждане и обясняват ембрионалното развитие в детайли. Индийските медици са постигнали значителен напредък в областта на хирургията, често без да практикуват уменията си чрез човешка или животинска дисекция и вивисекция.

Древните месопотамски традиции

Биологичната наука в Древна Месопотамия, подпомагаща в най-голяма степен производството на  лекарства може да бъде представлявана от Есагил-кин-Апли, който виден учен, живял около 11-ти век пр.н.е. Той е систематизирал множество медицински предписания и процедури, които са най-близки до съвременния екзорсизъм.

Древните египетски традиции

Знанията за египетската медицина и биология са съхранени в множество папируси. Сред тях най-добре запазени са папирусът Едуин Смит (най-старият запазен хирургически наръчник) и Еберс папирус (наръчник за приготвянето и използването на „Материя медика“ за различни заболявания)
Медицинската наука в Древен Египет е характерна с различните методи на балсамиране, които са били необходими при мумифициране, за да се запазят тленните останки на владетелите.