"Трактат за лудостта" – медицински труд, свързан с психичните проблеми и тяхното третиране от 1801 година

От 1801г.

"Трактат за лудостта" /"Treatise on Insanity"/ бил публикуван съвсем в началото на 19-ти век и по-конкретно – през 1801 година. Научният труд бил дело на френския медик Филип Пинел, който се смята за основоположник на психиатрията. В творбата си, вместо да се позовава на отдавнашни схващания за менталните нарушения, Пинел решил да бъде, в известен смисъл, революционер. Така, лекарят събрал в тракта си предимно представи и съждения, базирани главно на личния му опит с болестите на ума. Той ги разпределил в пет основни категории: меланхолия, мания без делириум, мания с делириум, деменция, идиотизъм; които разгледал в детайли в своя труд.

Разбира се, Пинел не пропуснал възможността да коментира и остро да осъди крайно нехуманното отношение към душевно болните и жестоките условия, при които те били "лекувани" в болничните заведения и приютите. "Управителите [на приютите], които често са хора с оскъдни познания и тотална лиса на хуманност, са получили позволение да прилагат най-произволно система на жестокост и насилие върху своите невинни затворници. Въпреки това, опитът показва недвусмислено и дава редица доказателства от ежедневната практика, че по-меките методи на лечение, съчетани със стабилна и безстрастна твърдост, мога да окажат много по-положителен ефект". ("Treatise on Insanity", 1801г.)

В своя трактат Филип Пинел дал редица примери за прилагането на т. нар. "морална" терапия. Понятието "морален" означавало, че психиатрите били длъжни да уважават емоциите на своите пациенти. В този ред на мисли, важна била и средата, в която страдащите трябвало да бъдат третирани. Въпросните институции, смятал Пинел, трябвало да бъдат чисти, приятни и стимулиращи. Лекарите – да създават доверие и да вдъхват вяра, че "загубилият правилния път" може да се върне обратно и да бъде приет в общността. Самият Пинел разказал в творбата си за много свои пациенти, при които лечението завършило с успех и те продължили да водят нормален и достоен живот.

Схващанията на френския експерт, сравнени с тогавашната представа за лечението на психичните заболявания, наистина били новаторски. Защото, знаете, в епохата преди възникването на неговите идеи и появата на трактата да бъдеш пратен в приют за душевно болни в повечето случаи било равнозначно на това да бъдеш осъден на смърт. Или пък... наистина да полудееш.