Трахеотомия – хирургическата процедура, описана за пръв път от Павел Егински

От 650г. до 690г.

Най-ранното писмено описание, касаещо хирургичната манипулация, наречена трахеостомия е дело на византийския медик от Павел от Егина (625-690 г.). Хирургът е един от уважаваните и почитани енциклопедисти. Автор е на емблематичната медицинска енциклопедия "Epitome medicae libri septem". Творбата му се състои от цели 7 тома. Те са невероятно ценни и за историци, и за медици, тъй като обобщават най-доброто от две древни медицински системи – старогръцката и римската. Енциклопедичната му колекция се радва на такъв успех, че по-късно съумява да се превърне в крайъгълен камък за изграждането на арабската медицина. Нещо повече, европейските бъдещи медици са обучавани по нея до зората на Възраждането.

Нашата статия ще се съсредоточи върху приноса на Павел Егински към медицината, представяйки трахеостомията като представителен пример в неговата енциклопедия. Ще опишем и някои емблематични случаи, при които, е приложена манипулацията. Няма да пропуснем и разказа за това как операцията е можела да промени световната история.

Но първо - нека започнем с този факт. Западната цивилизация се ражда в Древна Гърция преди около 2500 години. Прекрасните постижения на древния народ в управлението, науката, философията и изкуствата, определено оказват влияние върху нашия живот всеки ден. Всъщност, историята на гръцката медицинска мисъл и практика играе централна роля и в общата история на науката, а западното лечебно изкуство, на практика, е вкоренено от Древна Гърция. Освен това, нашите съседи практикуват новатерска (за времето си) рационална медицина, извън оковите на магическите и религиозни елементи. Тя се основава на реално съществуващи причини за появата на заболяванията. Несъмнено - тази рационална нагласа довежда до появата на нова концепция за болестите, а причините и симптомите за тях се отчитат по естествен начин.

Значителният напредък на медицинската мисъл се дължи на усилията на много гръцки лекари, включително Хипократ и Гален. Тези имена са познати на много хора, но вероятно малко от тях са се запитали как тези класически творби попадат в ръцете им хиляди години по-късно. Всъщност, ако не са пътешествията на една конкретна историческа личност, сегашните ни познания за гръцката медицина биха били много ограничени. Вероятно се досещате, че това е именно Павел Егински.

Хирургът е роден около 625 г. Загива около 690 г. Той е сред последните гръцки медицински енциклопедисти. Автор е на петнадесет книги (или поне толкова са запазени към днешна дата). Те обобщават всички налични лекарски познания на неговото време. Работата му е толкова успешна, че по-късно се превръща в крайъгълен камък, заложен в основите на арабската медицина. Поради тази причина, лекарят има важната роля на пазител на гръцката и римската медицинска традиция. Нещо повече, творбата му, приета радушно от арабските лекари, в крайна сметка, е преведена отново на гръцки, за да попадне в ръцете на съвременните европейци.

Макар че почти нищо не се знае за историята и живота на Павел, със сигурност е установено и доказано, че той е роден на остров Егина. Обучен е в Александрия, където практикува за известен период. През живота си, Павел става един от най-известните византийски лекари. Слави се и с изключителните си хирургични умения. Неговата творба предоставя оригинални описания на процедурите, включващи литотомия, трепанация, хернитомия, парацентеза, ампутация на гърда и трахеостомия. Лекарят участва и в други хирургични процедури, включително в очни операции, премахване на полипи от носа, екстракция на зъби, тонзилектомия, отстраняване на камъни от пикочния мехур.

В един от енциклопедичните си томове, Павел от Егина пише, че при отстраняването на сливиците, пациентът следва да седне срещу слънцето, устата му да бъде широко отворена, а езикът – да се притисне с шпатула. С бързо движение лимфният орган се издърпва напред (чрез кука), а с извит скалпел, хирургът изрязва тъканта в основата на тонзилата. Пациентът, ако все още е в съзнание, е добре да си направи гаргара със студена вода (според написаното от лекаря) след процедурата.

Едно от най-добрите хирургически описания на Павел Егински, безспорно, е това на трахеостомията. Хирургическата манипулация, прилагана от него, е представителен пример за това как настоящите медицински познания произтичат от една от най-старите и славни цивилизации.

Източниците, проследяващи далечното минало, разкриват, че облекчението на дихателната обструкция на ларинкса и горните части на трахеята се постига чрез хирургическата манипулация трахеостомия. Днес тя е рутинна, но в миналото тя се прилага като крайна мярка при спасяването на живота на пациента.

Има известна историческа несигурност по отношение на това кой пръв прилага манипулацията. Гален, например, приписва заслугата на Асклепиад, който прибягва до изпълнението й около 100 г. пр. н.е. Освен него, историците считат, че и Антил (практикува през втори век) е сред първите първите поддръжници на трахеостомията. Нещо повече, той опитва да опише и систематизира точната техника на извършването й. Около петстотин години по-късно Павел Егински също препоръчва процедурата и адаптира Антиловото описание в текста на енциклопедията си. Всъщност нито един от гръцките медицински специалисти (освен Павел от Егина), не оставя писмено описание на тази операция. Във всеки случай, едно е сигурно - процедурата е създадена и прилагана в древни времена и все още се използва.

Трахеостомията изисква направата на разрез в трахеята. Индикациите за извършване на операцията включват: наличие на механична бариера в горните дихателни пътища; отстраняване на животозастрашаващо натрупване на секрети; като начин за подпомагане на механичната вентилация. Във всеки случай, пациентът с дихателна обструкция не може да диша пълноценно, а процедурата, сама по себе си, осигурява алтернативен начин за дишане, чрез който, въздухът може да преминава свободно към белите дробове.

По отношение на историческите аспекти на трахеостомията, Павел от Егина предоставя на читателите си подробно описание на операцията. То е много подобно на това на съвременната процедура: "…но при възпаление на устата и небцето (с уголемени сливици, запушващи началото на дихателната тръба), трахеята все пак не е засегната. Затова ще бъде подходящо да се направи фаринготомия, за да се избегне рискът от задушаване. Когато прилагаме операцията, ще направим много малък срез в arteria aspera (тъй като е опасно да го разширяваме), разположен в долния край на дихателната тръба, около третия или четвъртия й пръстен. Участъкът е удобен, тъй като кръвоносните съдове са разположени на разстояние от третираното място. Главата на легналия пациент трябва да е назад, за да срежем напречно между два от пръстените, но да не засегнем хрущяла, разделящ фините мембрани на трахеята. Ако човек е по-плах при работа, първо може да изтегли кожата с кука и да я раздели, а след това - да премести леко съдовете, разположени на мястото, където ще бъде разрезът."

Редица древни примери, съхранени от историята, разказват за процедурата и показват до каква степен трахеостомията се прилага в миналото. Например, известен източник разкрива, че Александър Велики, около 350 г. пр.н.е., прилага трахеостомия на задушаващ войник. За целта той използва единствено своя меч. Интересното е, че това описание е направено доста преди процедурата да бъде описана подробно от Павел Егински.

Албуказис (936-1013 г.) - най-изявеният средновековен мюсюлмански хирург също пише, че разрезът на трахеята се лекува сравнително бързо. Тази констатация лекарят прави, когато е повикан да се погрижи за робиня, направила опит за самоубийство, прерязвайки гърлото си с нож. Момичето е засегнало и част от трахеята си, но лекарят успява да зашие раната, а младата жена оздравява.

Първите данни за успешна трахеостомия са публикувани официално през 1546 г. от Антонио Бразавола, който е изтъкнат италиански лекар. Той съумява да приложи манипулацията на пациент, пострадал от запушване на дихателните пътища. То е причинено от абсцес, разположен в съседство с трахеята. Оперативната манипулация му спасява живота, а пациентът се възстановява скоро след процедурата.

Друг исторически случай, описва как трахеостомията би могла да бъде приложена, за да се спаси живота на президента на САЩ - Джордж Вашингтон. На 14 декември 1799 г. Вашингтон започва сериозно да се притеснява за изключително тежкото и сериозно възпаление на гърлото, което възпрепятства дишането му. Състоянието му бързо се влошава. За него се грижи семейният лекар и двама консултанти, които прилагат многобройни терапии - обилно кървопускане, лаксативи, еметици, топли билкови лапи, но от усилията им няма никаква полза. Най-младият член на лекарското трио, който предлага извършването на трахеостомия, е възпитаник на новото Медицинско училище в Пенсилвания. Той се казва Илайджа Дик. Младият лекар има желание да приложи смела и нова алтернатива на трахеостомията. Предложението му е взето под внимание, но в крайна сметка – то е подложено на вето от двамата му ментори. Лекарите продължават да му прилагат изпитаните във времето лечебни методи. Президентът на САЩ загива 14 часа по-късно от задушаване. Трахеостомията би могла да спести живота на пациента, но манипулацията все още е твърде радикална както за периода на далечната 1799 г., така и за изтъкнатия пациент, за когото се счита, че не трябва да бъде подлаган на експериментални процедури. Всъщност, едва четвърт век по-късно предложението на д-р Дик бива оправдано от медицинската общественост. Немалко американци вероятно се питат дали историята на държавата им, а и тази на света би могла да бъде различна, ако Вашингтон е можело да бъде спасен от лекарите си.

В заключение - трахеостомията е важна хирургическа манипулация, която все още се използва. Тя за пръв път е описана подробно от древните гърци. Тя е само един от многото примери, илюстриращи на заинтересованите историци и изследователи колко много са значимите открития на тази силна и впечатляваща цивилизация.

По статията работи: Виктория Милова