Трудове на Амброаз Паре в областта на хирургията

От 10.1.1545г. до 22.12.1590г.

Амброаз Паре живее в бурен исторически период, съпътстван от спонтанно зараждащи се епидемии на чума и войни. Не само епидемията предлага на Паре злокобна, но и много ползотворна практика. Френската армия води военни действия на територията на съвременна Германия и Италия. Френският медик с ентусиазъм се присъединява през 1536 година към военните действия. Той става военен хирург с благоволението на маршал Монтежан в похода към италианския град Милано. Крал Франсоа І има за главен съперник император Карл V, чиито владения обграждат Франция. По това време Паре натрупва опит, посвещавайки се на своите пациенти. Медикът, изморен също колкото и войниците, неуморно работи в лазарета с ранените.

През 1538 година извършва множество деликатни операции, между които и наместване на изкълчен лакът.
В един от походите удобен случай дава възможност на Паре да направи едно от гениалните си терапевтични изобретения за лечение на ранените. По това време всички рани от аркебузи (старинни огнестрелни оръжия с фитилно запалване) се смятат за застрашени от инфекция, за това се използва метод, утвърдена от арабите, според който те се изгарят с нажежено желязо или нагорещено олио. Процесът се е наричал каутеризация.

Иновации във военната медицина

Паре не се задоволява с каутеризацията, а се стреми да пресъздаде лечебната формула на медик от Торино, за да лекува тези наранявания. Италианският му колега обаче не желае да я сподели с него. При една от битките ранените френски войници са толкова много, че запасите от горещо олио привършват. Без да има възможност да си го набави веднага, и измъчен от зрелището на стотици хора, молещи за помощ, отчаяни от перспективата да се отровят, Паре си спомня за съществуването на мехлем от яйчен жълтък, розово масло и терпентин, който е близък до състава на лекарството на лекаря от Торино.

С този мехлем третира раните на част от войниците. На сутринта се уверява, че тези, които не са лекувани с вряло олио, са бодри, без треска, без болки и без възпаление, докато другите бълнуват, а раните им са подути и болезнени. Врялото олио, вместо да лекува, усложнявало състоянието им. От този момент нататък Паре ползва системно новия метод, като полага усилия и другите медици да го възприемат, не за да ласкаят гордостта му, а за да бъде от полза за страдащите.

След войната се завръща в Париж, където е свидетел на грубото противопоставяне на лекари и хирурзи, предоставящо на първите почетно място и недооценявайки труда на вторите. Поради тази причина Паре предпочита военното обкръжение, предлагащо натрупване на хирургична практика и приятелство с благородници. Тази обстановка на фронтовете стопява социалните различия. Френският хирург се присъединява към виконт дьо Роан и участва в обсаждането на Перпинян.

Главнокомандващият дьо Брисак е засегнат от куршум в областта на дясната плешка и хирурзите не успяват да локализират точното място. Роан изпраща Амброаз Паре, комуто хрумва идеята да постави военния в същото положение, в което е бил ранен, и куршумът се усеща при лекото изпъкване под кожата, благодарение на което е изваден лесно.

Медицински трудове на Амброаз Паре

През 1545 е публикуван първият от емблематичните трудове на Амброаз Паре в областта на хирургията, озаглавен "Метод на лекуване на рани от аркебузи и други огнестрелни оръжия, от стрели, конски амуниции и други подобни неща и главно причинени от барут".

Произведението му е посветено на сеньор Роан и в увода си приканва младите хирурзи да следват и развиват потвърдените в практиката методи на лечение. В Германия и Италия идеите за лечението на раните с огнестрелно оръжие са приети от медиците и престижът му е затвърден. Амброаз Паре не одобрява каутеризацията и внушава разкъсаните тъкани да се разтварят със скалпел, да се изваждат парчетата от куршуми и да се прави дренаж с марля.

Колежът "Св. Козма" издига френският медик в категорията на хирург титуляр, като по този начин той вече не принадлежи към сдружението на бръснарите-хирурзи.

Амброаз Паре се посвещава на анатомията, без която техническите му средства не биха имали оправдание, и написва труд, в който нанася някои поправки на своите наблюдения. Преди това вече е публикувал брошура относно превързването на артериите, което е приложил за пръв път в Данвилер по време на една ампутация, за да спре кръвотечението. Започва да го практикува непрекъснато вместо вредящата каутеризация.

Неговите публикации върху човешката анатомия, свързването на фрактурите, черепните травми, трудните раждания (Паре се смята за един от основателите на съвременното акушерство: той предлага при напреднало раждане плодът да се връща отново в матката при неправилно появяване), върху чумата и вариолата, както и в различни други клонове на науката, способността да изобретява инструменти, да прилага нововъведения като пинцетите за артериите и изкуствените железни крайници, превръща Амброаз Паре в утвърден хирург.

Той има намерение да напише обширно произведение, посветено на чумата, задача, която непрекъснато отлагал във времето, но не пропуска да публикува брошура, в която протестира срещу наивността на лекарите, предписващи на заболелите абсурдни лекарства като кожа от египетска мумия (за богатите) или рог от еднорог, стрит на прах.

През 1573 Паре преиздава своите "Две хирургични книги със съответното приложение на необходимите инструменти". Те, в своята първа версия предшестват "Пет хирургични книги" и са предназначени за младите обучаващи се хирурзи, а през 1561 се разпространява „Лечебният метод на раните и фрактурите на човешката глава“. В последния труд присъстват гравюри на дърво. Една от тях, представлява процедура при луксация в хълбока. Хирургът е изобразен като намества ставата, докато един от асистентите държи страдащия за крака, а друг си служи с уред с въжета и тежести, така че да постави пациента в съответното положение.

Методите на лечение на фрактурите, изложени от Амброаз Паре, са широко известни на неговите съвременници. Той различавал счупвания в шийката на бедрената кост от диафизните счупвания на същата кост; поддържа мисълта, че един изваден зъб може да бъде веднага заменен с изкуствен; разсъждава върху старческите заболявания, като причината за уплътняването на простатата търси в хроничните поражения на отделителната система, последица от нелекувана гонорея.

Знаменит за някои историци е следният разговор.
- "Надявам се, че ще се погрижиш по-добре за своя крал, отколкото се грижиш за бедните" - му подхвърля на шега френският монарх, посочвайки себе си в очакване на лечение от Амброаз Паре.
- "Невъзможно, ваше величество."
- "Защо?"
- "Защото аз се грижа за бедните, сякаш са крале." 

Статията е част от историята на:

• История на Амброаз Паре