Медицинските „чудовища” на Амброаз Паре

От 1582г.

В събраните произведения на известния медик Амброаз Паре (1510-1590), публикувани за пръв път на френски език през 1575 г., се появява и любопитната и леко зловеща "Book of monsters and prodigies" ("Книга за чудовища и феномени"), публикувана с други медицински творби, включително рисувани модели на костите, методите за откриването на паразити и лечението на рани. Паре, който е сред най-важните хирурзи, живели в ранния модерен период, очевидно счита, че всички тези теми са от значение за гилдията на бръснар-хирурзите (в този период по-леките оперативни интервенции са извършвани именно от това медицинско-занаятчийско съсловие). Макар че самият Амброаз Паре е бръснар-хирург, писменият му труд е изключително обоснован и изчерпателен трактат, преоткрит от съвременниците ни като различно и смразяващо медицинско четиво.

Макар че някои са на друго мнение, творбата "Book of monsters and prodigies" не е предназначена да се ползва като гримоар (книга с магии и заклинания). Вместо това, текстът на медика е опит да се категоризират вродените дефекти и заболявания. С термина "чудовища", Паре назовава всичко необичайно или извън нормата, включително и бебетата, родени с туморни образувания, сиамските близнаци, хората с калцирани тумори. А значението на думата "феномени" в труда на френския лекар е по-скоро равносилна на нашето разбиране за чудовищата. Творбата включва изображения на жени, които „раждат” змии или кучета (нека не забравяме, че медикът практикува през далечния 16 век - период, подвластен на вярвания за магии и свръхестествени събития).

Терминологията на Паре отразява отношението на съвременниците му към хората с увреждания. Той обсъжда възможните причини за тези болестни състояния. Творбата му е опит да се вложи научна употреба в ненаучна терминология. Информацията на Паре би могла да бъде използвана и от други хирурзи, за да се диагностицират по-лесно заболяванията на своите невръстни пациенти.

Илюстрациите на Паре не са уникални като хрумване. Той заимства картини и идеи от свои съвременници. Този акт не би могъл да се счита за плагиатство, напротив, практиката се среща сравнително често на Стария континент. И все пак, въпреки че много от изображенията се появяват и в други източници, илюстрациите на Паре, посветени на лечението на деца с вродени аномалии, отличават работата му благодарение на авторските му текстове.

"Les oeuvres" се превръща в причина за разразяването на истинска буря сред парижките лекари. Те се опасяват, че публикуването на творбата на френски език, а не на стандартния за медицината латински, ще й гарантира четене не само от медицинската, но и от широката общественост. Някои самонадеяни читатели биха могли да предприемат опасни самолечение, вместо да потърсят съвети от лекар. Мидицинското съсловие се опитва да спре публикуването на "Les oeuvres". Френският крал обаче подкрепя начинанието на Паре, при условие, че лекарят публикува творбата си и на латински. Тъй като хирургът не е учил латински, поръчва създаването на превод.

Латинското издание, публикувано през 1582 г., включва същите илюстрации като френското. През 1634 г. лондонският аптекар Томас Джонсън превежда творбата на английски и отново пресъздава рисунките непроменени. В това английско издание "чудовищата" на Паре стават с по-ярки и с по-видими цветове. Те се появяват и на заглавната страница, заедно с други изображения, свързани и с други произведения на Паре.

По-късно през 17-и век, преводът на Джонсън започва да обхваща и влиянието на Паре върху съставянето на популярен сексуален наръчник. През 1684 г. е публикувано първото издание на "Aristotle's Masterpiece". "Аристотеловият шедьовър" е рекламиран пред жените като заместител на опита на лекарите. Ако една жена научи повече за нейната анатомия от книгата, тя би могла и да се лекува.

В книгата "Book of monsters and prodigies" са публикувани и изображения на "чудовищни" раждания. Различни издания на "Masterpiece" също копират изображенията на сиамски близнаци и други "чудовища", създадени като илюстрации от Джонсън.

Рисунките и историите на Паре, включени в изданията на "Аристотеловия шедьовър", са публикувани още през 1900 г. Изданието от 1900 г. има разширена и актуализирана секция, касаеща анатомията, но материалът за "чудовищата" също е възпроизведен.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Амброаз Паре